неделя, 10 ноември 2013 г.

"Играта на Ендър" - Орсън Скот Кард

Growing up in space




Този петък филмът излезе по кината и тези от нас, които предпочитат да се ровят в книжния първоизточник вече забиха носове в четивото. "Играта на Ендър" е издадена през далечната 1985 г. и е носител едновременно на "Хюго" и "Небюла"-двете най-престижни награди за научна фантастика. Хайде да видим за какво става въпрос.

Историята проследява съдбата на Андрю Уигин, който нарича себе си Ендър (от англ. End-край), 6-годишно момче, което е изпратено в тренировъчна академия, обикаляща в орбита около Земята. Станцията е създадена, за да тренира деца, подготвяйки ги за командири, които да поведат човешката раса срещу бъгерите (bug-буболечка). От самото начало става ясно, че Ендър не е като останалите. Той трябва да даде всичко от себе си, за да стане най-добрият, докато брат му и сестра му се опитват да опазят мира на Земята.

Кард не отделя много внимание на описанията. Знаем, че действието се развива в бъдещето. Бъгерите са нанесли почти фатални поражения, Китай е на практика унищожен. Светът е разделен на няколко огромни държави, които са обединени за момента срещу общата заплаха, но при разрешение на проблема биха се обърнали една срещу друга в битка за световно господство. Действието се развива предимно в академията. Атмосферата е статична, изкуствена. Еднообразието е ежедневие за децата. Тяхната единствена задача е да за превърнат в безупречни командири.

Защо деца? Необременени от предпазливостта на възрастните, склонни на рискуват, да измислят иновативни тактики и податливи на манипулация-те са идеалните кандидати. Проблемът е, че е трудно да се възпита съвършения командир. Той трябва да притежава емпатия, да спечели уважението на подчинените си, но в критичния момент трябва да може да пренебрегва моралните си предубеждения и да вземе най-логичния избор за оцеляването на расата си. Има известни надежди, че Ендър може би притежава всичко необходимо, за да се превърне в най-великия водач раждан някога, но подготовката ще му струва всичко.

Книгата загатва доста теми, но основната според мен, е тази за училището. Още от първите страници се върнах в първите си години, когато бях ученик. Ужасът да останеш сам с непознати, да се съревноваваш с всички, да бъдеш мразен за всеки малък успех. Всичко това е там и е описано съвършено. Ако бях прочел книгата като дете, щях да си спестя доста грешки, но пък от друга страна не мога да я препоръчам за много малки, защото... е, след малко ще навлезем и в тази тема.

Друга основна тема е тази за лидерството. Ендър трябва да расте в много отношения, за да придобие необходимото величие. Авторът хвърля имената на Александър Македонски, Цезар, Наполеон, но те са се провалили в даден момент. Ендър трябва да успее или съдбата на човечеството не е гарантирана. Етапите на неговото развитие бяха едно от най-интересните неща в книгата. Учителите го притискат с нови и нови трудности, докарвайки го до лимита на възможностите му. Другите деца го мразят и се опитват да го унижат. Тази непрестанна борба предоставя голяма енергия на разказа и приковава интереса до самия край.


Намерих за интересно, че мотивите на героите през повечето време остават скрити. Братът на Ендър е садистичен и зъл, заплашва сестра си, че ще я убие, но после казва, че се шегува. В един момент измъчва катеричка, а после плаче и търси любов и разбиране. Учителят на Ендър-Граф е същият. На моменти сякаш му пука за детето, но в критични ситуации сякаш е готов да го прекърши. Дали всичко е за неговото израстване или просто военните не разполагат с капчица съвест? Няма как да разберем и това е добре.

Към края децата трябва да се научат да работят в екип, като един организъм. Всеки научава ценен урок, приспособява се, за да оцелее и намира общ език с другите. Играта на Ендър е нещо повече от игра. Тя е пътуване към сърцето, сблъсък с вътрешните демони. Тя ти помага да пораснеш.

Доста народ се оплаква от количествата насилие, което Ендър извършва, но аз не видях нищо смущаващо, главно защото насилието винаги е с цел самозащита и винаги води до разкаяние и вина. Бих казал, че книгата е идеална за 12 годишни и по-големи.

Докато четях малко информация за автора, стана ясно, че това е един от най-неприятните хора на планетата. Хомофоб, расист, сексист и религиозен фанатик -този човек е синтезирал в себе си едни от най-вредните съвременни идеи. Кард е изявен член от мормонската секта и разбиранията му неизбежно намират път в книгата, макар и не толкова очевидно. Последната глава е абсолютно ненужна и имам чувството, че е добавена допълнително, за да разясни тези негови разбирания. Няма как да се подмине този аспект и всеки родител трябва да има едно наум.

В крайна сметка, "Играта на Ендър" е възхитителен роман, който черпи енергия от непрестанната човешка борба за живот, изобразява по изключителен начин училищния живот и държи интереса ви до самия край.

Издателство: "Ера"

Други ревюта:
Addicted reader
Книголандия

Няма коментари:

Публикуване на коментар