вторник, 12 ноември 2013 г.

Приключенията на Симплицисимус - Ханс Якоб Гримелсхаузен



17 век дава начало на Просвещението. Някои хора свързват този период единствено с научния напредък, прокарването на рационалните идеи и емпиричното познание. Това без съмнение е епохата на Галилей, Нютон, Декарт, Лайбниц, Рембранд, Молиер, Хобс, Лок и Паскал, но монетата винаги има и обратна страна. Ако погледнем по-мащабно на нещата, ще установим, че обикновеният човек от това време не се е различавал особено от своя прадед от Средновековието. Набедени за вещици, жени все още се изгарят на всеки ъгъл, над човешките разбирания властват суеверие и неграмотност, природните стихии все още не са овладени и една светкавица предизвиква същия страх, какъвто е предизвиквала у първобитния човек. Английската революция става факт през 1649 г, но класовото неравенство продължава да съществува. Да не забравяме, че точно в този век Европа е свидетел на една от най-опустошителните войни, водени на нейна територия. Всички тези фактори не могат да бъдат оборени от мисловната дейност на шепа напредничави индивиди. Ще мине много време преди техните идеи да пуснат корени и да рационализират човешките възприятия.

В тези противоречиви условия се ражда Ханс Якоб Гримелсхаузен. Роден в близост до Франкфурт в бедно занаятчийско семейство, на десет годишна възраст е отвлечен от хесенски войници и попада във водовъртежа на Тридесетгодишната война. Литературната дейност в по-късните му години е впечатляваща. За десет години публикува двадесет творби, като най-известна от тях е "Симплицисимус".

Историята проследява приключенията на Симплиций (прост, простоват) от неговото детство до най-напреднала възраст. В началото ставаме свидетели на безжалостно опожаряване на неговото село, от което малкото момче успява като по чудо да избяга. Докато се укрива в гората, на ръба между живота и смъртта, то среща белобрад старец в окъсани одежди, който го отвежда в неговата колиба и започва да го облагородява с книги и разкази за големия свят . В течение на разказа виждаме как героят се превръща в храбър войн, който като същински Робин Худ кръстосва горите и ограбва богатите, винаги запазвайки достойнството и справедливата преценка.

Гримелсхаузен съчетава умело бароковия стил с елементи на пикаресковия роман, зародил се в Испания ("Животът на Ласерильо де Тормес", "Гусман де Алфарче", "Хустина"). Повествованието се води в първо лице, което придава достоверност на разказа. В самото начало произведението се е възприемало като автобиографично и макар без съмнение да има много такива елементи, няма как да повярваме, че авторът е летял с вещици (м/у другото до края на живота си той е бил дълбоко убеден в тяхното съществуване).

Сто и петдесет години след Еразъм, получаваме една по-богата и развита "Възхвала на глупостта". Чрез ирония и сарказъм Гримелсхаузен осмива  пороците и глупостта на своите съвременници, като същевременно защитава добродетелността, религията, отшелничеството и аскетичния живот сред природата (често срещани теми за 17 век). Зверствата от Тридесетгодишната война не са спестени, образът на кръвожадния и тъп войник на места достига размера на гротеска, а шегите на места звучат изненадващо съвременни (17 century fart jokes?)  


Книгата е изключително забавна и поучителна. Не е изгубила нищо от чара си и дори Томасн Ман пише в преговора към шведския превод от 1944 г.: "С цялата си свежест романът е преживял почти три столетия и ще преживее  още много". Какво по-голямо признание за непреходността на едно литературно произведение наистина?

Има ли смисъл изобщо да говоря за оформлението на "Изток-Запад" и рисунките на Петър Станимиров (който днес има рожден ден, да му е честит!). Книгата е абсолютно съвършенство и гордост за всяка една библиотека.

Издателство: "Изток-Запад"



Няма коментари:

Публикуване на коментар