неделя, 17 ноември 2013 г.

"Оцелелият" - Чък Паланюк



Кой не е чувал за "Боен клуб"? Веднага да си вдигне ръката! А сега, всички, които си вдигнахте ръцете, изтичайте до видеотеката/тракера и си намерете филма на Финчър, защото той е покъртителен! Не, че книгата е слаба, но представена визуално по този съвършен начин, историята е много по-въздействаща и остава трайни следи. Това е таванът, абсолютният предел, до който постмодернизмът може да ни отведе. Независимо дали ви харесва или не. Живеем в една затворена система, ентропията се увеличава, а ние намираме утеха в повтарящи се модели и материални притежания. Паланюк е безпощаден, гледа реалността право в очите и изкарва всеки кошмар, всяко скрито желание на подсъзнанието. Може би няма да ви хареса първоначално, защото е отблъскващо и стряскащо, но помнете - всичко идва от вашата глава. Авторът просто хвърля светлина върху неразкрити територии. С прости думи: "Боен клуб" е класика, диамант на едно поколение и за съжаление започва да става култ и за следващото. Защо за съжаление? Защото е добре хората да открият смисъл, да се върнат към образованието и науката и да не намират живота за задължение. Но до тогава...

Тендър Брансън е единственият пасажер на Полет 2039. По план самолетът трябва да се разбие след няколко часа. Това не е грешка, не е повреда, не е терористична атака. Целта не е разруха, страх и паника. Целта е истината. 




Да, това е роман за истината и за нейното търсене. След като научаваме шокиращите обстоятелства в самолета, Тендър започва своя разказ. Неговият слушател е черната кутия. Роден в религиозна комуна, от малък Тендър е индоктриниран с нейните вярвания. Измислената секта Кридиш (в която може да разпознаете доста познати нам структури) възпитава децата си строго, подготвяйки ги за живота навън. Четейки "Наръчник на домакинята", те трябва да се превърнат в перфектните служители. За всяко петно си има определена смес, за всяка дреха - определен начин на търкане, Паланюк не ни спестява подробностите:

"Само ме попитайте как се премахват петна от кръв по кожено палто. Не, наистина, давайте. Питайте ме. Тайната е царевична каша и търкаш кожата срещу косъма. Номерът е да си държиш устата затворена. За да премахнете кръв от клавиши на пиано, изтъркайте ги с талк или мляко на прах.Това не е най-забележителното умение, но за да махнеш петна от кръв от тапет, слагаш паста от царевично нишесте и студена вода. Това ще свърши работа и при отстраняването на кървави петна от матрак или от кушетка."или

"Питайте ме кой е най-бързият начин да скриеш дупки от куршум в стената на дневна. Отговорът е паста за зъби. За по-големи калибри, забъркайте паста от равни части нишесте и сол"

И още много, много други... Има поне десет страници с такива скъпоценни съвети. Та срещаме Тендър десет години от както е излязъл от комуната. Работи за богато семейство и работата му е да поддържа къщата и да учи стопаните й как се ядат сложни ястия. Спасява ги от ужаса да разчленяват омар на вечеря. Също така, в една обява във вестника, която гласи "Обадете ми се за помощ" някой по погрешка е вписал неговия номер. Така че всяка вечер телефонът звъни, Тендър вдига слушалката, а от другата страна - битови запитвания, идиотски въпроси, болни, нуждаещи се, самоубийци и луди. Такъв е животът му - през деня заличава истината, а вечер изслушва хорските мъки или по-скоро им казва да се самоубият. Всичко върви по план, докато не се обажда Фертилити - момиче, което може да вижда в бъдещето. И тогава нещата наистина се оплескват.

"Оцелелият" е публикуван за първи път през 1999 - три години след "Боен клуб", но сякаш двата романа са писани едновременно. Стилът и атмосферата са същите, а героите преживяват сходни метарморфози, които водят до неизбежен край. Паланюк разглежда темите за религиозния фундаментализъм, сексуалната опресия и провалите на съвременното общество. Романът представлява сериозна критика на американския начин на живот, а чрез сатира и абсурди, авторът осмива медиите и меркетинговите стратегии за рейтинг и печалба.

Никога не си виждал разпятие, на което Исус да не е полугол. Никога не си виждал дебел Исус. Или космат Исус. На всяко разпятие, което си виждал, той би могъл да е гол до кръста модел, рекламиращ дизайнерски дънки или мъжки одеколон."


Стилът на Паланюк е прост. Кратки изречения и активно писане. Никакви обяснения какво си мислят героите, какво възнамеряват да правят и т.н. Скучни и клиширани изречения, които мързеливите автори използват, за да си спестят 1-2 стр. писане. Чък е наистина неповторим, но лично на мен ми дойдоха тежки тези 240 стр. Непрестанното действие изморява, особено ако четеш книгата наведнъж Няма време да си поемеш дъх, всяко изречение описва действие или спомен за действие. Състоянието на покой е нещо непознато, така че... ако искате да разпуснете, това определено не е книгата за вас.

Интересно е да се отбележи, че главите вървят в обратен ред - като отброяване до катастрофата на самолета. Много готин номер!


"Оцелелият" е още един бисер в проядената корона на постмодернизма и колкото и да не ми се иска да го призная, е един адски актуален роман.

Издателство: Ера (Моля Ви, старайте се повече с кориците, тази, и на Ендър са просто ужасяващи).

Други ревюта:
Книгозавър
Елементарно
Readwithstyle
Книголандия

Няма коментари:

Публикуване на коментар