понеделник, 18 ноември 2013 г.

"Джонатан Ливингстън Чайката" - Ричард Бах


Кой би предположил, че тази повест във форма на басня ще се превърне в една от най-продаваните американски книги и ще свали от първото място непоклатимата "Отнесени от вихъра". Е, случва се, при това едва няколко години след излизането й от печат през 1970 г.  

Историята проследява млада чайка, която не се задоволява с обикновеното ежедневие на своето ято. Докато всички се занимават с търсене на храна, Джонатан Ливингстън се упражнява в летене. Той иска да лети по-бързо и по-високо и търсейки това абсолютно съвършенство, осъзнава, че животът е много повече от това, което е предполагал. 

Знам, знам, сериозно съм закъснял с четенето на тази книжка (може би с 10 г.) и ще се постарая да бъда максимално обективен и прям. 

"Защо, Джон, защо?-попита го майка му.-Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото?Защо не оставиш ниското летене на пеликаните и албатросите? Защо не ядеш синко?Станал си само пера и кости!"

Книгата е писана в края на 60'-те и влиянието от хипи културата е очевидно. Непокорство и неудовлетвореност от установените порядки, търсене на нещо ново и вълнуващо - това са едни от основните теми в първите 30 страници. Бунтът на Джонатан Ливингстън не е самоцел, той просто не може да устои на вълнуващите открития, които прави. Летенето, от своя страна, е метафора за свободата, чрез която се откриват нови начини да изразяваш себе и да се наслаждаваш на живота. Това е проблем за ятото, защото те не се интересуват от летене за удоволствие. То е просто способ за тях, чрез който да си набавят храна. Джонатан Ливингстън е прокуден в изгнание. 

Във втората част нещата придобиват метафизичен характер. Чайката преминава в ново ниво на съзнание, силите й се обновяват, намира учител, който й показва как да контролира времето и пространството. Не очаквах подобно развитие, но все пак повестта започва с говорещи чайки. Можеш да очакваш всичко от разказ, който започва с говорещи чайки. Идеята, която Бах се опитва да прокара е, че материалното е просто нещо привидно. Човек може да постигне всичко с отворено съзнание. 

"Ти ще започнеш да докосваш небето, Джонатан, в мига, в който се докоснеш до съвършената скорост. И това не означава да летиш с хиляди километри в час или с милиони, или със скоростта на светлината. Защото всяко число е граница, а съвършенството няма граници. Съвършената скорост, сине мой, означава, че си там." 

Да, именно, книгата става доста философска и може би дори религиозна. Макар че не знам какви са духовните предпочитания на автора, мога да предположа, че това е една смесица между християнство и будизъм. Нещо като "The best of...". Факт е, че църквата в Америка не е доволна от съдържанието на книгата и дори я забранява в някои общности. Проблемът е бил, че Джонатан Ливингстън отива на Небето без да е умрял. Сериозно прегрешение, нали? Други неудобни концепции, като прераждания и хиляди животи също не помагат особено. Така че, изобщо не можем да говорим за някаква християнска идеология. 

Бах твърди, че е директен потомък нa големия композитор Йохан Себастиан Бах, но не успях да намеря категоричен отговор на този въпрос. Ако някой знае нещо повече, може да пише в коментарите. Авторът също така е огромен почитател на авиацията. Всъщност, името на чайката e вдъхновено от пилота Джон Ливингстън, който Бах е уважавал изключително много. 

Оформлението на книгата е чудесно, снимките на Ръсел Мънсон допринасят още повече за атмосферата и преживяването. Издателство "Кибеа" са свършили страхотна работа.

Съжалявам, че не съм прочел книгата, когато съм бил на 16, защото тогава сигурно щеше да промени живота ми, но сега повечето разсъждения и теми ми се видяха наивни и банални. Въпреки това я препоръчвам, защото напоследък хората сякаш имат нужда от малко детска надежда и не конформизъм. 

Оценка: 2/5
Издателство: Кибеа

Няма коментари:

Публикуване на коментар