петък, 22 ноември 2013 г.

"Похищението на къдрицата" - Алекзандър Поуп



Преди триста години един драматичен инцидент разтърсва лондонския beau monde от времето на кралица Ана. По екзотична приумица младият лорд Питър нарушава правилата на благопристойното поведение и публично отрязва къдрица от косите на нищо неподозиращата хубавица Арабела Фърмор. Нанесената обида води до вражда между двете семейства, като се говори дори за дуел. Тук се намесва неподражаемата иронична муза на младия Алекзандър Поуп.

Поуп е роден през далечната 1688 (годината, в която е детрониран кралят католик Джеймс II) в Лондон, в семейство на католици. Семейството трябва да се премести от столицата, поради религиозния смут в страната (Според законодателството на епохата католиците нямат право да живеят в обсег от десет мили от Лондон). Злощастно заболяване още в детските години осакатява поета. Развитото гръбначно изкривяване никога не му позволява да порасне повече от 1.4 метра. Всички тези фактори неимоверно допринасят за неговата затвореност. Той така и не развива истински приятелства. На дванайсет Поуп вече пише куплети, които впоследствие намират място в "Есе за критиката", а на 17 вече е определен като литературно чудо. Сред по-късните му приятели са Джоузеф Адисън и кръжока му, които скоро нападат Поуп заради консерватизма му. Привързаността му към партията на торите е подсилена от приятелството му с Джонатан Суифт и членството му в клуба на Скриблърс. Между 1715 и 1720 г. превежда Илиада и Одисея.


 Първият вариант на Къдрицата е написан за по-малко от две седмици. Неговата цел е да придаде на скандалната случка шеговит характер и да помири двете враждуващи семейства. Целта е постигната, при това само с две песни, но Поуп сякаш не е удовлетворен. През следващите години написва още три cantos, които доукрасяват поемата и й придават епичен мащаб.

Поуп иронизира цялата ситуация с къдрицата и с много тънко чувство за хумор осмива трагедията на благородничката. Поетът използва идеите на розенкройцерството, обобщени за първи път в мистериозните манифести от 1614 г. Fama Fraternitatis  и Confessio Fraternitatis, според които четирите елемента – въздух, земя, вода и огън – са обитавани съответно от четири вида духове – силфи, гноми, нимфи и саламандри. Чрез образа на силфите, Поуп обрисува една епична битка, контрастираща на тривиалността на аристократичния бал.

Поемата използва героическия куплет, изобретен от Чосър - два относително автономни "затворени" стиха в ямбически пентаметър, които споделят обща рима. Наред с ударените краестишия, това създава монотонен ритъм, но мярата и остроумието на Поуп спасяват положението.

Жанрът може да се определи като "комичен епос", чийто репертоар е наследен от самия Омир, който пародира открито "Илиада" в своята " Война на жабите и мишките". Тук тривиалната тема допринася още повече за комичния ефект. Евгения Панчева обяснява в предговора:

"Самото заглавие препраща към похитената от Парис Елена, присъства обръщение към Музата, пророчески сън, персонифицираният Sol - слънцето, митологичните алюзии, ритуалът на обличането и гримирането като Ахиловска подготовка за бой, играта на карти като сражение, спускането в Пещерата на плача като слизане в ада, генеалогията на фибата като генеалогия на скиптъра на Агамемнон, парафразите, едновременните висоти и низини на зевгмите– всичко това комично напряга прозаичната случка до гигантските пропорции на епическото."

Похвално е, че въпреки сатирата и преувеличението, авторът запазва някакво уважение към младата дама, жертва на похищението. Не бива да забравяме, че в онези времена положението на жената е било сведено до чисто декоративно и едно подобно покушение над нейната красота би било фатално за социалния й статус.


"О, нимфо, не оплаквай таз коса,
дарила с блясък тия небеса!
Че къдрите на нечия глава
не ще събудят завист след това.
Ти с погледи убила си безчет,
но, знай, Белинда, иде твоят ред.
Слънцата щом потънат във нощта
и щом косите легнат в прахта,
къдрицата ти в стих ще заблести
и сред звездите ще пребъдеш ти!"







Съществуват теории, че поемата има и политически контекст. Всъщност, авторът публикува под измислено име така наречен ключ, който трябва уж да разгадае тайната символика и да изобличи поета в папизъм. Дали всичко е една шега на чудноватия ум на Поуп или наистина е имал предвид тези алюзии, можем само да гадаем.

За съжаление, познанията ми в поетическото изкуство не са големи и все още плахо пристъпвам в неговите необятни пространства. Не мога да коментирам превода, защото не познавам стиховете в оригинал, но намерих поемата за забавна и интелигентно написана, а предговорът обогати неимоверно общата ми култура.

Това е класическа творба за английската литература и световната поезия и мога само да сваля шапка пред решението на издателство "Изток-Запад" да я издаде на български език. Твърдите корици и чудесно подбраните рисунки я правят достойно попълнение за всяка една библиотека.

Издателство: Изток-Запад

Няма коментари:

Публикуване на коментар