"Кратка история на българския комикс" - Антон Стайков

Имам огромното удоволствие да ви представя "Кратка история на българския комикс" от Антон Стайков. Това е сборник със снимки на рисунки и кратки текстове, който проследява развитието на деветото изкуство у нас.

Историята започва още от далечната 1878 г. Макар да е трудно да наречем тогавашните илюстрации - комикс, то без съмнение те са негови предвестници. Хумористични вестници с карикатури и кратки комични ленти се публикуват в по-големите градове в България. Измислят се "приказки без думи" - истории в картинки, на които децата трябва да измислят подобаващ текст. След това се прехвърляме във времето на световните войни, където преобладаващите теми в изкуството са сатира и гротеска, като най-големият вестник по това време е "Българан". По времето на Втората световна война българският комикс претърпява изключителен подем. Купени са правата за няколко героя от Дисни. Истории с тях се появят веднага на изданието на "Чуден свят". Скоро след това последват и български сюжети, като "Изворът на белоногата" по Петко Р. Славейков. В първите десетилетия на комунистическата власт у нас, комиксите осезаемо дръпват назад. Картинките стават прости и сякаш правени на конвейер, липсват богатите детайли и цветове, които навлизат в предишния период. Сега изкуството се използва предимно за пропаганда от партията.

Ще изминат доста години на застой докато се появят „Космос" и „Дъга". Трябва ли изобщо да коментирам? Това без съмнение е най-голямото постижение на българските творци. Спомням си, когато бях малък, как намерих в библиотеката купчина от тези списания. Бях незабавно запленен от невероятните рисунки и приключенския сюжет. Любимец ми беше Добромир, който раздаваше ритници на турците, катереше по отвесни стени и имаше дълъг меч на гърба. Намирам "Хобит" и "Властелинът на пръстените" за перфектно пресъздадени от Сотир Гелев. Неговият иновативен и разчупен поглед към историите създава незабравима атмосфера, която дълго ще си спомняте.

Тъжно е, когато човек се замисли какво ниво сме постигали и къде се намира в момента комиксовото изкуство. Дори и сега не можем да се оплачем от липса на творци, въпросът е, че никой не ги подпомага, а и интересът в обществото трябва да се спечели по някакъв начин.

Авторът Антон Стайков е художник и журналист, който се занимава с история и анализ на комикса в България и по света. Освен изследовател, той е и запален читател, колекционер и популяризатор на български комикси. Темата на докторската му дисертация е „Kомикс и реклама. Поетика и семиотични аспекти".

Великолепен сборник е направил Стайков и няма какво да се двоумите, абсолютно си заслужава. Това е една хронология, един отпечатък от миналото, какъвто рядко можете да срещнете. Моите адмирации към издателство "Кибеа" за страхотната работа и великолепното оформление. В книгата присъстват над 700 илюстрации и единственият проблем е, че във вас се поражда копнеж да си намерите незабавно тези комикси.

Издателство: Кибеа