неделя, 24 ноември 2013 г.

"Младостта на магьосника" - Евгений Лукин

Не знам какво ме накара да си взема "Младостта на магьосника". Може би някой ми я препоръча или прочетох възторжено ревю, нещо такова ще да е било, защото обложката никак не ме грабна. Младежът на нея подбуждаше асоциации с една модерна тийн икона, а тия мехури на преден план изобщо не създаваха у мен правилната атмосфера. But boy was i for a treat!

Ще карам направо - възхитен съм! Не съм се смял с глас на книга от много, много време, може би тази година въобще. Абсолютна машина за добро настроение, която нито за момент не се задъхва и не спира да работи. За 380-те си страници това е цяло постижение.

В началото ни е представен образът на Ефрем Нехорошев (при Лукин имената никога не са случайни). Той е застаряващ магьосник, с афинитет към бутилката, но пък е най-добрият вещер в малкото градче Баклужино. Всеки, който има молба или неразгадана мистерия тича при него за отговор (на правилната цена, разбира се). Циничният маг не иска ученици, но на вратата му се появява Глеб Портнягин, който е един твърде упорит младеж, наскоро излязъл от затвора за влизане с взлом в хранителен склад. Оставен без особени перспективи, младежът решава на всяка цена да стане велик магьосник. Цялата книга всъщност е сборник с разкази, описващи случаите, които вълшебното дуо разрешава и бавното напредване на чирака в дебрите на непознатото. 

Чрез клиентите опознаваме по-добре света на героите, а и този на автора. Ревност, кавги и битовизми на фона на епични събития винаги създават комична атмосфера, а находчивите изобретения на Ефрем няма да ви оставят безразлични.

Евгений Лукин е роден на 5 март 1950 г. в Оренбург. Син на артисти, често сменя местожителството, преди да се установи във Волгород. Първата му повест е спряна от печат през 1981 г. Хуморът на Лукин ти влиза под кожата. Интелигентен, остроумен и понякога иронично тъжен, ще ви накара да заобичате и опознаете героите. А историите сякаш никога не свършват. Ето един от любимите ми цитати, който мисля че разкрива точно стила на автора:

"Както се полага на същински интелигент, в дни на безпаричие Аркадий Залуженцев потъваше в мрачни мисли за ограбване на банка. Приблизително със същия успех някой изпечен касоразбивач, останал на сухо, можеше изведнъж да се замисли дали пък да не вземе да защити дисертация. Между другото, Аркадий така и не успя да защити дисертация. Издъни се с темата "Алиментарият маразъм в приказен дискурс:креативен фактор за изграждане на национален архетип". Самото изследване на образа Иванушка Глупака от ракурса на детското недохранване не срещна никакви възражения, но в заглавието темата по случайност се вмъкнаха две-три разбираеми думи, което в очите на атестационната комисия граничеше с разгласяване на военно-промишлени тайни." 

За пореден път се убеждавам колко актуално звучат руските автори за нашето съвремие. Сигурен съм, че е така за всички автори от посткомунистически държави. Просто имаме твърде общи неща. Американските, английските, френските автори, могат да бъдат наистина на недостижимо ниво, но нищо не те удря така силни, както заобикалящата те реалност. А Лукин все едно е живял в България, сякаш е израснал сред панелните блокове, които той нарича "Произведения на кубизма". Цялата загнила, ръждясала, арматурна атмосфера е на страниците, примесена с фантастичното. Винаги се сещам за "Сталкер", макар и неподходящ пример, когато приказното е омесено по този начин със соц. развалините. 

Така че... абсолютно, абсолютно препоръчвам! Една от най-забавните и приятни книги, които можете да намерите в момента. Ще ви прави добра компания през студените месеци и пак помнете - Не съдете за книгата по корицата (в случая и анотацията отзад не е много точна).

Оценка: 4/5
Издателство: Колибри

Други ревюта:
Книголандия
Книгозавър

Няма коментари:

Публикуване на коментар