"Мълчанието на агнетата"-Томас Харис

Е, Кларис, млъкнаха ли агнетата?

Кой може да забрави култовите сцени между Джоди Фостър и Антъни Хопкинс в екранизацията по книгата на Харис. Веднъж видени, остават завинаги с вас. Какво ги прави толкова отчетливи, защо времето не ги затрива? Всичко е в драматургията, всичко е в прекрасната книга на Томас Харис.

След като Уил Греъм разгада мистерията на "Червения дракон" от предишната книга, агент Крофорд има нов сериен убиец, който не оставя никакви следи. Отвлича млади жени, които държи гладни няколко дена, а след това ги одира и изхвърля телата в реката. Крофорд решава да използва младата Кларис Старлинг, изпращайки я да говори с Ханибал и да извлече от него ценна информация, която да реши случая. Ханибал обаче има едно условие. Кларис ще му разказва за себе си и трудното детство без родители. А както вече знаем... One does not simply put Hannibal Lecter in his head. 

Е, какво да ви кажа... всичко е ясно от предишната книга. Излишно е да споменавам, че трябва да започнете от нея.  Хронологията е: "Червения дракон", "Мълчанието на агнетата" и "Ханибал", като има и една за детството му, но аз съм скептично настроен към нея. 

Харис подхваща разказа по идентичен начин. Лектър е в затвора, а Крофорд му праща агент, който да извлече информация. Разликата, разбира се, е в агента. Ще кажете, че психопатът е различен, да, ама в книгите на Харис този персонаж не е особено важен. Той е, както казва Хичкок: "макгаффин" или някаква мистерия, която движи повествованието напред. Акцентът дори не пада върху Ханибал, а върху агента от ФБР, който общува с Ханибал. Странно, нали? А ще запомним книгите именно с Лектър. Е, нищо странно няма. Помним го, именно защото не знаем всичко за него и точно поради това съм против идеята на автора да разкаже "origin story". Няма смисъл, героят само страда от тази откритост. Достатъчно ни е да знаем как Ханибал функционира. 

"Мълчанието на агнетата" е най-добрият филм от трилогията с Хопкинс, и смея да твърдя при книгите положението стои по същия начин. В тази получаваме достатъчно динамика, едновременно с "Бъфало Бил", и с Ханибал. В първата, участието на Лектър беше твърде малко, а Греъм не е толкова интересен колкото Кларис. Нейният разказ за агнетата през нощта е смущаващ и обсебващ, а символиката е ясно изразена в метаморфозата на пеперудата, която дори се вижда на корицата. Един от най-добрите криминални трилъри. Без съмнение! 

Оценка: 4/5

Издателство: "Колибри"