"Червения дракон"-Томас Харис

Драги Уил...

Наистина, има ли по-ужасяващ персонаж в литературата и киното от д-р Ханибал "Канибалът" Лектър. Той е изтънчен, интелигентен и услужлив, но ако реши да ви сготви за вечеря, няма да има никакви морални скрупили, които да го спрат. Той е най-страшният вид психопат-този, който осъзнава какво върши, просто му доставя удоволствие. 

"Червения дракон" е първата книга от поредицата за Ханибал. В нея главен герой е Уил Греъм-агент на ФБР, принуден от заплетен случай да да се обърне към неизчерпаемите познания на канибала Лектър, който е заловил преди години. Съвместната им работа отново ще изкара миналото, а Греъм ще трябва да рискува всичко и да постави дори здравия си разум на карта. Защото не оставяш Ханибал Лектър да влезе в главата ти просто ей така. 

Уил е може би най-интересният герой от поредицата. Отличителната му черта е, че залавя престъпниците чрез емпатия, тоест успява да се постави на мястото на престъпника и да види цялото убийство с всичките му подробности. Тези способности си идват на скъпа цена. Личният му живот и психичното му състояние са сериозно засегнати, а след сблъсъка с Лектър огромен белег от нож му напомня, че всеки ден му е като подарък. Защото Ханибал Лектър не допуска два пъти една и съща грешка. 

Лектър в този роман има по-скоро поддържаща роля, отколкото главна. Той е просто консултант, който разбира се, има свои желания и цели, но те остават в сянка и ще си проличат едва в следващата книга. Греъм се страхува от него, но няма избор. Лектър го уважава. Все пак, той е единственият агент, който е успял да го залови. Никога не успяваме съвсем да влезем в главата на канибала, но имаме странното усещане, че знаем как функционира. Дори му симпатизираме-в цялата му бруталност и ужас. Това се дължи на огромния му професионализъм и изисканост, с която подхожда към всичко. Харис е изградил този герой от толкова крехки съставки. Можеше да ни предостави просто един перфектен, многознайко, който никога не може да бъде хванат и винаги е една крачка пред другите, но романът започва, а Ханибал е в клетката. Заинтригувани сме какво ще стане, ако получи още един шанс. Искаме да излезе от клетката. 

Злодеят, така да го наречем, макар че в тази книга няма типични злодеи е "Феята на зъбките"-прякор, който той самият ненавижда, а нарича себе си "Червения дракон". Не искам да говоря много за него, просто защото ще ви разваля удоволствието от мистерията. Ще кажа само, че той също е сложен персонаж, който опознаваме чрез едно сляпо момиче, което изкарва човешкото в него. Да, Харис определено знае как да ни заинтригува с героите си. 

Всичко останало е вашият типичен криминален трилър. Агентите подскачат от улика на улика, докато не открият някоя подвеждаща следа, после пак се връщат на правия път и така до финала, а той определено е възпламеняващ. 

Не намирам книгата за някакво литературно постижение, но понеже все още плахо пристъпвам в жанра, не смея да кажа нищо лошо и давам положителна оценка, главно заради сложните и изпипани персонажи. Трябва да призная, че филмовата адаптация се е справила чудесно, тъй като почти не открих разлики с литературния първоизточник. 

Оценка: 4/5

Издателство: "Колибри"