"Принцът на тръните" - Марк Лорънс

Wicked fun

Когато попитах Марк Лорънс какво го е вдъхновило да напише тези книги, той беше достатъчно добър да ми отговори, че образът на Йорг е вдъхновен от Алекс на Антъни Бърджес (Портокал с часовников механизъм), и сега, след като прочетох първата книга, it all makes perfect sense.

Разказът започва в Мабертон, съвсем забутано село, което дори не фигурира на картата в книгата. Група разбойници току що са избили повечето му жители и вече отделят "пръсти от ръце и пръстени от пръсти". Умиращите молят за вода, докато селото изгаря в пламъци, но молбите им ще заглъхнат скоро, защото младият Йорг не се интересува от раздаване на милостиня. Той е едва на 13 години и вече е главатар на най-опасната пасмина престъпници, която върлува из земите на Империята. По потекло е принц и законен престолонаследник на трона на Анкрат (едно от съставляващите Империята кралства), но неговите амбиции са много по-големи. 

Разказът се води в първо лице от самия Йорг. Следваме го по калните пътища от град на град, но и чуваме вътрешния му глас, който разкрива един объркан и несигурен свят. Чрез няколко ретроспекции се пренасяме в детството му, където ставаме свидетели на ужасяващото клане, което го лишава от майка и брат. Единствено тръните са го спасили в този ден, дарявайки го с отличими белези-вътрешни и външни. Отмъщението е неговата единствена цел и нищо не може да го спре в преследването й -нито физически препятствия, нито морални такива. Но докато разказът се разгръща, научаваме, че има една по-голяма история, в играта на тронове се намесват нови играчи и правилата трябва да се променят. 

Най-голямото качество на книгата е нейният основен персонаж, а именно Йорг Анкрат. Както вече споменах в увода, той е изграден по Алекс от "Портокал с часовников механизъм", и ако сте чели книгата на Бърджес, или сте гледали филма на Кубрик, ще знаете, че ви чака едно  спираловидно пътешествие към най-горещите кръгове на ада. 

Йорг, очевидно е ужасен, ужасен, ужасен човек, но това някак не му пречи да ви бъде симпатичен и дори да се радвате на успехите му. Обещавам ви, той е абсолютно безскрупулен и ако му се наложи да убива бебета и сладки, малки дечица, за да постигне целта си, ще го направи преди да ви мигне окото. Точно тук се проявява майсторството на Лорънс. Авторът трябва да задържи вниманието на читателя, изграждайки този анти-герой от най-отвратителните състваки и същевременно да развива някакви бегли морални качества в персонажа, за да не стане той съвсем скучен. В случая това е извършено много умело и нямам търпение да разбера как ше се развие поредицата. А, да, за малко да забравя! За тези от вас, които не знаят, това е само първата част от трилогията "Разделената империя". По книжарниците вече тръгна втората книга-"Кралят на тръните", съвсем скоро, надявам се, ще излезе и последната. 

Атмосферата на романа е мрачна, през повечето време вали дъжд, героите прекосяват подземия и блата, обитавани от мъртъвци, некроманти и др. духове. Селата, градовете и крепостите са в класически средновековен стил, оръжията също. Възможно е да изникнат асоциации с "Game of Thrones". Неизбежно е, но в случая действието не спира. Играта е на лице, но фигурите се движат с главоломна скорост. Това е книга за брутални, на места прибързани действия на едно дете, което драпа със зъби и нокти да се добере до короната. Няма място за скучни политически разговори и съзерцание в природата. 

Както се вижда от картата, светът на Лорънс е почти точно копие на Европа. Още нещо интересно, което ми направи впечатление е, че Йорг чете Плутарх и Платон. Да, съвсем сериозно. На няколко места се споменават имена от нашия свят, които първоначално шокират, а след това те навеждат на интересни хипотези. Дали всичко се случва някъде в бъдещето или това е паралелен свят в който известни аспекти се припокриват с нашия? Едно е сигурно, авторът умело комбинира реалност и измислица, за да подбуди още повече въображението ни, а философията на Платон за затвора и сенките на стената сякаш доста добре пасва в случая.

Не чета много често фентъзи. Огромен фен съм на Толкин и всичко останало ми се вижда вяло и недоизпипано. В този случай също, но само някои неща-предимно света, устройството му, имената и клишетата, но почти от началото ми стана ясно, че това не са основните точки, които се е опитвал да покрие автора. Даже обратното. От страниците струи едно пренебрежение към дългите описателни представители на жанра, тук всичко се случва на високи обороти, на фона на една обикновена скица, която вие можете да запълните с каквото си искате. Това не е лоша стратегия. По-добре да акцентираш там, където те бива, от колкото да се мъчиш да громиш автори, които са постигнали недостижими висоти в изграждането на светове.

"Принцът на тръните" е колкото външно, толкова и вътрешно пътешествие, главният герой е сложен и интересен, Лорънс ви води за носа през цялото време и макар да ви прекарва през вече познати места, вие искате още и още. Много, много добро начало на "Разделената империя". Веднага се захващам с втората част.

Издателство: Бард