"Тенарон"-Лена Крун

Поща от друг град

"Тенарон" е чаровно малко книжле от финландската писателка Лена Крун, написано през 1985 г. Творбата се счита като решаваща за бъдещото й плодотворно творчество, включващо близо 30 заглавия. Ето и официалната анотация:

"Сюжетът е предаден чрез трийсетте писма от жена, която пристига на бял кораб в Тенарон, причудлив град отвъд океана, в който остава завинаги. Необикновените си преживявания тя споделя с приятеля си, бръмбара Сечко, който я въвлича в сериозни философски разсъждения за раждането, безсмъртието и промяната в привидно повтарящите се неща от ежедневието.Докато лятото преминава в есен и приближава неумолимата зима, тя почти се влюбва в съня и неговия близнак-смъртта."

Учудващо е колко малко информация ни предоставя авторката, поддържайки интереса ни през цялото време. Главната героиня е просто една писателка на писма, която така и не опознаваме. Защо и как тя отива в Тенарон остава загадка. Знаем, че този чуден свят е някъде отвъд Океана, но толкоз. Не се дават повече обяснения. Получателят на писмата също остава анонимен. За него знаем единствено, че никога не отговаря. Какви са взаимоотношенията между двамата персонажи също остава мистерия.

Тенарон е приказно място, което може би напомня най-много на градина. Има огромни цветя, които, ако не внимаваш могат да те глътнат цял; царица-майка, която е леко депресирана от единствената си задача да ражда и никога да не излиза от огромната си зала; има дори религиозна секта, в чието основно верую е залегнало самоубийството. Съществата, без съмнение, са инсекти-бръмбари, мравки, скакалци и тем подобни, но пък на места се държат като съвсем нормални хора-говорят, карат коли, имат барове и магазини, дори дават жилища под наем.

Точно този магически реализъм, комбиниран с липсата на много информация, спомага за изрисуването на един запомнящ се свят с ясна идентичност. Ще се усетите как препрочитате някои изречения или цели писма, защото в тях има толкова много, казано по толкова елегантен и прикрит начин, че ще са ви необходими много прочитания, за да стигнете до сърцето на книжката. А то е тъжно и дълбоко. Какво е промяната? Как да избягаме от миналото? Как да го поправим? Има един паметен момент, в който героинята среща най-стария човек/насекомо в Тенарон, който има нужда да бъде извеждан с помощта на торба, поради крехкото си старческо тяло. Ето какво си казват:

"Попитах кое е било най-трудното в живота и торбата ми отвърна:
-Това, че всичко се повтаря и все се случва да се върне, и едни и същи въпроси се задават отново и отново."

Още един любопитен цитат:
"В горещината на южния ден е тъй трудно да повярваш – трудно като пред лицето на дете, – че цветът и светлината, от които са направени, са материя, която някога, скоро, още тази вечер може да изгуби блясъка си, да угасне и никога повече да не бъде видима." 

Потърсете я!

Оценка: 4/5
Издателство: "Август"