вторник, 3 декември 2013 г.

"Кралят на тръните" - Марк Лорънс

Огън и смърт



Тази рецензия е предимно за хора, които са чели първата част. 
Тук можете да прочетете повече за нея

Още предишната книга не беше изстинала от скоростното четене, с което я удостоих, и вече се намирах в креслото, досущ като Йорг на корицата, потънал в познатия свят на ужас и кървави приключения. Забележително е колко силно ме грабва фентъзито. Никой друг жанр не е способен да ме потопи по този начин в друг свят и да ме накара да прочета 700 стр. за два дена. So, where were we... 

Както си спомняте, Йорг вече е крал, отмъстил е на чичо си и тук би трябвало историята да свърши. Да, ама не! Лорънс загатна в първата част за силите, които дърпат конците на обикновените крале и рицари в тази особена Империя и сега имаме възможност да надникнем леко зад завесата. Историята продължава да се води на два фронта. Получаваме познатата ретроспекция, която в случая осветлява годините непосредствено след края на първата книга, а другата част разкрива приключенията на вече пълнолетния крал или 4 г. по-късно. 

Йорг е поставен в трудна позиция. Огромна армия марширува към неговите стени, а той разполага едва с няколкостотин бойци, които очакват от него да извърши поредното чудо. Вече е пълнолетен и булка го чака под венчилото. Поредната логична стъпка, която ще го доведе до глобално владение, като изключим хилядната войска пред стените му. Когато сънува, все още си спомня за Катерин, но тя сега е обещана на друг - неговия най-голям враг. Йорг притежава малка кутия, която носи навсякъде със себе си. В нея са заключени отговорите на всичките му въпроси, може би дори решението на настоящия проблем, но спасението е преплетено с обещание за погибел и отварянето на тази "кутия на Пандора" има потенциала да отприщи ада.

Към средата на книгата започнах да се изнервям. Разказът започна да цикли и да повтаря вече познати случки, но точно когато възмущението ми стигаше заплашителни размери, Лорънс разчупи нещата и ме накара да продължа. Поредицата все повече и повече започва да прилича по-скоро на научна фантастика, отколкото на фентъзи. Двата жанра започват да си взаимодействат и да се преплитат. Един много интересен разговор между Йорг и един образ от далечното минало хвърля светлина върху хипотезите за връзка с нашия свят. Не само картата напомня средна Европа, но и героите споменават имената на известни древногръцки автори и учени. В първата книга дори имахме нещо като подземен склад на ядрени оръжия. Така че, става наистина интересно!



Оплакванията ми за мащаба на света, описанията и дълбочината на героите остават. Лорънс сякаш изобщо не се интересува от тези неща. Всичките му усилия са насочени към Йорг и неговото вътрешно пътешествие. Добре де, твърде забавно е, за да мрънкам, но трябва да сте правилно настроени за тези книги. Това не е поредица която ще промени живота ви. Поне аз не намирам потенциала за това. Това е поредица, чиято цел е да ви забавлява и според мен го прави дяволски добре. 

Всичко върви чудесно, но само едно нещо не мога да разбера. Къде ми е третата книга? Издателство Бард, веднага да я издавате, че нямам търпение да разбера какво ще стане. :)

Оценка: 3/5

Издателство: Бард


3 коментара:

  1. Е, чей, да я преведат поне, аФгуст излезе

    ОтговорИзтриване
  2. Аз ги прочетох и 3те на английски. Преводът е лош. Не е покъртително лош като на Русинов, но е лош все пак. Много от стила се губи. Да не кажа всичкият. Лоурънс рисува толкова приятно, направо думите са все едно поезия. Дори тези "зациклящи моменти" служат като че ли за развитие на прозата. Аз не скучах. За мен това е най-добрата фентъзи поредица на 2013. Лошото е, че много хора се оплакват, че няма дадени неща в книгата, неща, които не са замисляни да бъдат там. Да, няма развитие на героите. Всъщност има, ама ние не го виждаме пряко, защото е гледна точка на Йорг. От друга страна има преголямо развитие на Йорг. Няма да спойлвам 3тата книга, но там е на 20 години и мисли като 20-годишен, а не като на 14.

    Идеята на книгата също не е и мащабност на света. Мащабност има в книги, които са по 700 страници едната и които доскучават до има третата в поредицата. Описанията според мен са добре, прекалено добре даже. Отговорът на всички въпроси от типа "Ама защо няма описания? Защо няма развитие на героите?" идват в епилога на третата книга.

    П.П. В една биография обикновено няма развитие на героитe, а книгата е повече биография, отколкото октровен storytelling.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, и аз не мисля, че целта е била развиване на света, но все пак трябва да остави някакво впечатление, нали? Аз почти забравих вече за какво иде реч. :)

      Изтриване