"Кастинг за Месия" - Петър Делчев

Прости ни, Господи, за пропуснатия шанс

Ще карам направо: Имах доста големи очаквания за книгата, породени главно от разговори с приятели, чието мнение ценя високо, но в крайна сметка останах доста разочарован. "Кастинг за Месия" определено не е слаба книга, в смисъл-претупана или написана за комерсиален успех, но не е и книга-събитие, както някои хора я наричат. За мен тя е някъде по средата. Интересна идея, изпълнена по странен и неефективен начин. Но първо, ето официалната анотация:

"През 2054 г. на остров в Южния Пасифик пристигат на Вселенски Събор над пет хиляди представители на най-големите християнски конфесии. Заветната им цел е да преодолеят хилядолетната пропаст помежду си и да се обединят в нова единна и могъща Църква. подобен глобален играч с повече от три милиарда последователи би могъл да спука установените световни сфери на влияние като сапунени мехурчета... Към Събора протяга пипала безскрупулният медиен гигант WRTT, който изпраща в епицентъра на събитията топрепортерка, превърнала красотата си в смъртоносно оръжие.  В критичната зона нахлуват стотици хиляди пилигрими-поддръжници и противници на обединението, което предизвиква намесата на руския тихоокеански боен флот и всесилен китайски гангстер с правителствени протекции. Синята океанска шир се превръща в арена декор и действаща сила на вихрен кипеж, който изтласква на повърхността взривоопасната тема за отдалечаването на църквата от вярата, от божието, от хората и от изконния смисъл на духовното"

Първият ми проблем с книгата е, че е твърде дълга и не използва пространството си пълноценно. За роман от над 500 стр. (при това, това е само първата част) читателят има определени нужди. Например, интересът му трябва да бъде дълбоко закотвен в материала. Кой би инвестирал десетки часове от живота си за нещо, което не му е интересно. А съм почти убеден, че на по-голямата част от българската аудитория този роман няма да им е интересен. Ако се интересувате от една  всеобхватна прогноза за развитието на християнството, със сигурност ще се забавлявате, но ако търсете увлекателно четиво, по-добре потърсете още малко.

Първите 150 стр. са изключително лишени от диалог и развитие на персонажи. Намирам това за доста странно решение, най-малкото рисковано. В повечето случаи, читателят има нужда от протагонист с който да се самоопредели, или антигерой, който да е сложен и интересен. Естествено, че има хиляди изключения, но ако не си гениален писател и това е първият ти роман, според мен е по-добре да се придържаш към нещо изпитано. Та в началото си казах, ок, Делчев иска да изгради бъдещето в детайл, иска да ни потопи в своя свят. Става ли така? Не! Биваме засипвани с факти. Какво станало с православната църква в Русия, Гърция, кой как и защо се отцепил, как американците изгубили вярата си и създали хиляди секти. И още, и още, още... Пак казвам, предполагам на някой това ще му е интересно, но аз лично не намерих нищо забавно или интригуващо.

На фона на тези геополитически маневри човешкото избледнява напълно. Първият персонаж, който ни е представен е отец Франциско. Той е перфектният монах, сякаш излязъл от някой роман на Умберто Еко или Дан Браун, но дали получава нужното развитие, дали печели интереса ни, разгадавайки някоя мистерия? Не! А точно той можеше да бъде един далновиден герой, който да води повествованието в това объркано бъдеще. Нямаше да има въобще нужда от тези 150 стр. първоначални обяснения, или поне щяха да се вмъкват постепенно. За бога, вижте Русков какво направи. Още от първите десет страници симпатизирах на героите, а светът добиваше ясни очертания. Не било фантастика. Добре, да вземем "Генезис" на Бекет. Там цялата книжка е 150 стр. и все пак не мога да си я избия от главата. А знаем, че Делчев умее да създава атмосфера от чудесните му "Трънски разкази". На места се сещах за "Z-та световна война", която според мен страдаше от същите проблеми, но поне включваше достатъчно екшън и съспенс, за да запази интереса ми до края.

Дали проблемът е, че Делчев е нямал редактор? Не знам, може би. За съжаление, намирам книгата за огромно разочарование и пропилян шанс за нещо наистина великолепно. Давам точки поради ентусиазма на автора и неизмеримите количества труд, които е хвърлил, за да се подготви за работата си. Все по-рядко се намират такива писатели, които запрятат ръкави и си свършват черната работа.

Оценка: 3/5

Издателство: Сиела