сряда, 4 декември 2013 г.

"Ерек и Енида" - Кретиен дьо Троа

Средновековни семейни премеждия



"Ерек и Енида" е първата книга, която прочитам от "Библеотека Романия" на издателство "Изток-Запад". Поредицата ни предоставя възможност да се запознаем с едни от най-видните представители на рицарския средновековен роман. До момента са излезли от печат: "Роман за Граала" от Робер дьо Борон, "Куртоазни новели-Ле" от Мари дьо Франс, "Тристан и Изолда.Най-ранни творби", "Ерек и Енида" от Кретиен дьо Троа и "Търсенето на Светия Граал". Надявам се да успея да прочета всички от тях и да ви представя съответните рецензии. 

Историята ни прехвърля във времето на крал Артур и неговите смели рицари от кръглата маса. По време на един обичаен лов, кралица Гуинивер, заедно със своята прислужница и младият Ерек, който ги защитава се натъкват на страховит рицар, в компанията на злобно джудже и невероятна красавица. След като са разменени непростими обиди, достойнството на кралицата е поругано, а нейният защитник е беззащитен, защото не е взел подобаваща броня и оръжие. Ерек решава да проследи тайнствения грубиян и да го предизвика на дуел в подходящ момент. Пътят ги отвежда в близък град, където се готви турнир. Ерек се подслонява в къщата на възрастен васал, където се запознава с невероятно красивата му дъщеря. Излишно е да споменаваме, че това е началото на техните съвместни приключения. 

"Ерек и Енида", писан около 1170 г. е първият роман на Кретиен дьо Троа, който се е запазил до наше време и е първият завършен образец на рицарския артуровски роман. Почти нищо не знаем за автора, можем само да предполагаме къде е роден и как е протекъл живота му. Творецът се познава и по творчеството му. Романът е писан най-вероятно по поръчка от аристократи и е служел за забавление, но в него са запазени моралните и естетически достойнства от времето. Като представител на популярния по онова време куртоазен роман, "Ерек и Енида" се занимава с въпросите за любовта и сложните взаимоотношения между аристократите в кралския двор. 

Първата част е като приказка. Героят, воден от честолюбие, се сблъсква с врагове, които лесно побеждава и отвежда жадуваната принцеса в замъка си. Интересно е, че в по-голямата си част романът проследява какво става всъщност след happy end-a, задълбава в психологическите процеси между двамата влюбени след сватбата и медения месец. За разлика от монасите, чиято основна задача е да съзерцават и да разсъждават, тоест vita complativa, животът на рицаря трябва да е насочен навън, да бъде постоянно в движение, или vita activa. Проблемът на Ерек е, че се заседява твърде дълго в комфорта на замъка си и в топлите прегръдки на любимата. След като тръгват неприятни слухове, че е омекнал, че е загубил силата и мъжествеността си, Ерек тръгва на път, забележете - с жена си! Това за мен беше много странно, защото по принцип жените си остават вкъщи, докато техните храбри мъже отиват на война или да търся някакво съкровище. По-късно прочетох в бележките, че за времето си това също е било изненадващ похват. Въобще, Троа е един доста изобретателен тип. Та двамата тръгват на път. За къде ще попитате? И те не знаят или с други думи, фабулата се преобразява в разказ за странстващия рицар. По пътя младото семейство ще срещне различни неприятели, които символизират изкривени рицарски образи, станали жертва на похот, грубост, сребролюбие, лъжа и др. Кулминацията е изключително интересна и сложна. Няма да издавам обаче, за да се запази интереса ви. 



Много се забавлявах с "Ерек и Енида". Дори да не беше толкова увлекателна, книгата щеше да ме впечатли само с факта, че е писана преди почти 1000 години. Можете ли да си представите колко време е това? Как са живеели хората тогава? Каква е била съдбата на автора и какво е вдъхнало живот на тази история? За мен това са любопитни въпроси, които придават изключителен чар на тези творби и съм искрено благодарен, че има кой да ги издава. А сега, беж към книжарниците, за да обогатите библиотеката си!

Цитати:
"Народът казва, че щом нещо
е сътворено с усет, вещо,
то по-голяма стойност крие,
отколкото си мислим ние.
Човек, когато се старае
да сподели каквото знае
и нещо ценно да направи,
то всекиму ще се понрави."

"Бойците с ярост се сражават,
но равни сили притежават
и никой не остъпва крачка,
а гледа другия да смачка.
След всеки удар страховит
се чупят меч, доспехи, щит,
та вече нищо не е цяло
да пази всяко воинско тяло
и тя се бият с гола гърд,
и пръски кръв навред хвърчат,
и сили губят, но не стенат,
а още удари разменят."

Оценка: 5/5

Издателство: Изток-Запад

Няма коментари:

Публикуване на коментар