петък, 6 декември 2013 г.

"Роман за Граала" - Робер дьо Борон

От изток на запад



"Роман за Граала" е последната книга, с която разполагам в момента от поредицата "Библеотека Романия" на издателство "Изток-Запад", но по ирония на съдбата се явява първа в поредицата. Ще трябва да ми простите за разбъркването, но вече започнах с краката нагоре. Може по-нататък да сложа един списък под всяка публикация с хронологичния им ред на издаване.  

"Роман за Граала", писан в началото на XIII век, е първата художествена проза на френски език, адаптация на роман в стихове от Робер дьо Борон. Разделен е в три части - Йосиф, Мерлин и Персевал (добавена по-късно от друг автор) и няма известен автор. Най-вероятно вдъхновен от "Персевал или разказ за Граала" от Кретиен дьо Троа. От него се поставя началото на романите цикли във френската литература.   

Първата част разказва за последните дни на Христос, неговата вечеря с учениците, предателството, разпъването на кръста и последвалото възкресение. Основен персонаж е Йосиф от Ариматея-римски войник и таен последовател на Исус. След разпъването, той пожелава да вземе тялото на пророка, както и чашата от последната вечеря. В последствие бива затворен, защото евреите го обвиняват, че е откраднал тялото на Христос. В килията му се явява самият Спасител, който му възлага тайнството на причастието, давайки му свещения съд. Разбира се, след множество чудеса и знамения, съдът е поверен на Крал Рибар, който ще го занесе в Британия. 

Втората част се казва "Мерлин" и проследява издигането на великия магьосник. Разказът започва в Ада, където дяволите се чудят какво да правят след пагубния удар на Христос. Един от тях предлага, и те да си направят пророк, който да възвестява техните не/истини. Когато обаче нарочената жена е обладана, инатлив свещеник се намесва и обърква работата. Със своите проповеди и напътствия, той отклонява майката от пагубния път и й дава съвети как да роди бебето. В крайна сметка, детето се ражда като хибрид между доброто и злото (при това космато). Книгата описва как Мерлин съветва бароните и краля в тяхната борба за власт и територии. Съветва не е точната дума, по-скоро им оповестява какво ще стане. За съжаление, съдбата е винаги предопределена и измъкване от смъртта няма. Към края се появява и младия Артур, който измъква меча от камъка. 



Персевал е рицар от двора на крал Артур и неговата история спада към по-традиционния рицарски роман. Героят има три галантни връзки с девойки, които стават повод за него да демонстрира в поредица от двубои рицарското си превъзходство. По време на странстване героят се натъква неведнъж и на свръхестествени явления, и на обитатели на Другия свят, такъв какъвто го описват келтските легенди и романите на Кретиен дьо Троа. Тази последна трета част от романа почти със сигурност не е писана от Робер дьо Борон и е добавена по-късно от неизвестен автор.

Докато четете, със сигурност ще доловите някои символи и повтарящи се теми. Какво всъщност е Граала (не питам онези от вас, които си купуват книги за разни кодове и шифри), ако не символ на християнството, което консервира цивилизацията ни през тъмните векове? Естествено, правят се множество компромиси с езическите ритуали и образи. Самият Мерлин въплъщава двете противоположности, които трябва да си съдействат в едно тяло, за бъдещето им просъществуване. В крайна сметка, хората ще получат онова, което винаги са търсели-утеха и спокойствие в този бурен и променлив свят.

Имам чувството, че тази седмица научих повече за Средновековието, отколкото последните 10 години взети заедно. Е, разбира се, никога не съм бил кой знае колко усърден в училище, но съм убеден, че и за вас ще бъде изключително обогатяващо това пътуване във времето. Нищо не може да замени усещането да четеш текстове, писани преди 10 века. 

Оценка: 5/5

Издателство: Изток-Запад 

Няма коментари:

Публикуване на коментар