"Вярващият мозък"-Майкъл Шърмър

Пред мен стои една прекрасна книга-"Вярващият мозък" от Майкъл Шърмър, която е чисто удоволствие за всеки рационален ум, но още по-важното - тя е едно простичко обяснение, изпълнено с огромно уважение към човешките разбирания, което предоставя научни алтернативи на повечето "феномени" и "чудеса", които ни карат да вярваме в неестествени неща. Книгата е толкова ясно написана, че повече няма накъде.  

Шърмър започва с три истински истории-тази на искрено вярващ работник, който е преживял "видение", тази на световноизвестен учен, който стига до извода, че трябва да има някаква сила, която подрежда света ни, и тази на самия автор-който израства в християнски дом, но в последствие избира пътя на науката и скептицизма. Това е много добро въведение, което полага основите на последвалите анализи, които ще се опитат да обяснят точно тези системи от вярвания, които са се вплели в животите на повечето хора по света днес. 

Следващата част е сърцето на книгата. В нея Шърмър описва два изключително интересни модела, които според него са в основата на вярата в невидими неща, както и силната убеденост в конспиративни теории, а именно: "патернизация" и "агентизация". Патернизацията е вид опростенческо мислене. Шърмър дава следния пример-прехвърлете се преди няколко милиона години в саваните на Африка, до вас тревата се раздвижва, какво ще си помислите? Реално имате две възможности-"това е хищник, по-добре да бягам" или "това е просто вятърът". Ако допуснете, че това е хищник и избягате, но е било просто вятърът, ще сте допуснали грешка от тип А-положителна, с други думи-сбъркали сте, но какво от това. Но ако допуснете, че е просто вятърът, а се окаже хищник-сте обяд. Шърмър обяснява, че точно това мислене, което ни е помогнало да оцелеем до днес, стои в основата на нашите страхове от съвременното "раздвижване на тревата". Моделът агентизация е свързван с придаването на умисъл на всяко явление покрай нас. Той е донякъде свързан с първия-просто ни е помогнал да сме по-предпазливи: "Ами ако някой съзнателно прави това срещу мен". Замислете се-от илюминати, масони и извънземни, до интелигентен дизайн-този модел работи днес на пълни обороти. Друго интересно явление е обръщането на причинно-следствената връзка. Примерно: "реките са създадени, за да пасват на границата на страните" или "ветропоказателят посочва на вятъра накъде да духа". На пръв поглед те работят, но при обстойна проверка и изследвания се оказва, че са грешни съждения. Повечето хора, които познавам, и които вярват в конспирации винаги се хвалят с това, че имат много добро логическо мислене и винаги съпоставят фактите. Така е, просто не взимат в предвид много фактори и не проверяват информацията, която получават. Защо? При положение, че имаме интернет и за няколко минути можем да разберем почти всичко. Шърмър обяснява и това-човекът е склонен да вярва, че нещо съществува, че някаква сила действа някъде там и когато науката не може да обясни дадено събитие или археологическо откритие, на него веднага му се измисля история-тоест мозъкът ни предпочита лоша история пред липсата на каквато и да е. 

По-нататък в книгата си, Шърмър отделя място на някои от популярните вярвания-от Бог, до извънземните, но по-специално на конспиративните теории за 9/11. Доста хора вярват (повечето от тях, единствено на базата на документалния филм Zeitgest), че американците са съборили сами кулите близнаци, за да могат да навлязат в Ирак и да вземат петрола (което в последствие наистина стана). Ето, че имаме едно логическо съждение, което изглежда разумно, в случая тълкуването на последствията има някакъв резон. Нека да проверим обаче фактите. Всичко, което се споменава в документалния филм на любителите на тази конспирация издиша яко, даже си е чиста лъжа. Няма да ви занимавам с фактите, те са в интернет, те са и в книгата-можете да се поинтересувате (все пак колко време отелят вярващите да спорят и убеждават други в техните теории, а не отделят 5 минути, за да размислят над официалната версия).  

Според статистиките, живеем в свят, в който повече хора вярват в Бог, чудеса, Рай, ангели, душа, Ад, дявол, отколкото в Дарвиновата теория на еволюцията, която трябва да стои в съседство с призраци, креационизъм, НЛО, астрология, вещици и прераждане. Има си причина в училищата да се преподават определени неща, те не са произволно избрани от разни гуру-та (както някои са свикнали да мислят). Има научен метод, който се базира на емпирични доказателства, който много лесно прецежда истината (тук говорим за съвсем човешка, земна истина, разбира се) от плявата на вярвания и спекулации. Поради тази причина можем да бъдем обективни за факти, случили се в миналото, можем да изследваме под микроскоп клетките-съставни части на всичко живо, или пък да изчисляваме размера и възрастта на Земята-всичко това е така, защото работи. Работи в 100% от случаите и няма причина да се съмняваме. Но защо за хората това не им е достатъчно? Защото искаме да знаем всички отговори. Както писах по-горе, човекът предпочита слаба теория пред липсата на каквато и да е теория. Мозъкът ни запълва дупките, свързва точките, като в детска книжка и ние виждаме една цялостна картина. Всички сме така, защото еволюцията си е казала думата, защото сме имали нужда от това мислене. Всеки може сам да си прецени дали е щастлив и доволен от живота, но поне обърнете внимание на другата гледна точка, дайте шанс на науката. Знам, че повечето вярващи хора не пипат такива книги и там се корени цялата трагедия. Повечето ми познати, които са силно религиозни нямат понятие от еволюция, естествен подбор и научен метод. Разбирате ли, те нямат никакъв шанс да предизвикат критическото си мислене, а всички знаем, че то е полезно. Всички го използваме, дори и те. Така че моето искрено желание е да дадете шанс на книги като тази (препоръчвам и "Делюзията Бог" на Докинс, която, не се заблуждавайте от името, е написана изключително уважително към всички религиозни вярвания) и се опитайте да видите света в голямата картина. 

Единствените минуси, които мога да изтъкна са многото правописни грешки и особеното усещане, че Шърмър преработва чужди книги, което за мен е ок, но няма как да му дам 5 звезди. Четете Докинс, Хитченс и други, които са предоставили повечето от мисловния материал и рационални заключения, използвани тук. Въпреки всичко, за българския читател тази книга може да бъде чисто откровение! 

Оценка: 4/5

Издателство: "Изток-запад"

Други рецензии:
Книголандия