вторник, 14 януари 2014 г.

"Изгубените християнства"-Барт Ърман




Барт Ърман задълбава в първите векове от н.е, в изследване на корените на християнството. Какво е било то преди Новият завет да бъде изобщо съставен? В какво са вярвали ранните християни и как са поддържали желаното от тях единомислие? Колко версии има за Христос и какво е останало до ден днешен. Какви са били първите ереси и какво всъщност е ерес? Със сигурност, независимо дали сте вярващ или атеист, тези теми трябва да представляват интерес за вас, защото ние малко или много сме продукт на тази религия и е полезно да познаваме корените й. 

Имам доста познати, които искрено вярват, че Библията е божието слово, изпратено до нас, за да ни поучава как да живеем. Според тях тази книга е съвършена и мъдра, божествена във всяка своя буква и запетая. В нея няма противоречия, нито неясноти, и всеки човек трябва да я чете, за да съобразява живота си с нея. От уважение към тях ще се постарая да бъда възможно най-деликатен и любезен, въпреки че повечето пъти не получавам същата добронамереност като обратна реакция. 

Колко евангелия, послания и откровения има? Е, почти толкова, колкото можете да измислите. Ако ви хрумне въпрос, получавате религиозна група, която си пише свое евангелие. Христос човек ли е или Бог, или пък е двете едновременно, може първо да е бил човек, а после бог. Тези объркващи въпроси са занимавали умовете на философи и теолози от различни епохи. За съжаление умуването не е минавало единствено под формата на тихи теологични разсъждения, а е преминавало в разделения, гонения и поголовна сеч. 

Ърман започва книгата си с няколко фалшификата, като под фалшификат разбирайте текст, писан от някой, който претендира, че е друг. Не, това не са конспиративни теории за авторството на Шекспир. Всъщност в първите векове след предполагаемата смърт на Христос е било доста модерно да се подписваш с имената на известни личности като: Петър, Йоан, Павел, Яков и т.н. Историята за Исус е било нещо като поп-културата днес. Имало е кумири и всички са искали да се снимат с тях, така де... да подпишат ръкописа си с тяхното име. Ще кажете-какъв е смисълът, нали всеки иска да стане известен. Да де, ама кой ще те чете, ако вече не си известен. Всъщност, тези "фалшификатори" са правели една сериозна жертва с бъдещата си слава, за да разпространяват идеите си. А както знаем от "Inception", идеите са най-устойчивия паразит. 

Така че имаме... евангелие на евреите, на евионитите, на египтяните, на Мария, на назаретяните, на Никодим, на Петър,Филип, на Спасителя, на Тома, на Тома (за детството на Исус), на истината, на Яков, на Марко (тайно); имаме деяние на Йоан, на Павел, на Петър, на Пилат, на Текла, на Тома и още страници с послания и малко апокалиптична литература, която тъкмо е ставала модерна. Наистина, изберете си! При това разнообразие няма да ви е лесно. И все пак, има нещо общо между всички тези текстове и то е, че са били отхвърлени. От кого? От група образи, наречени за удобство прото ортодокси, които през 4 век са преценили, че знаят какво правят и са избрали един своеобразен "The best of..."-колекция от най-големите хитове до момента, с изрязани неудобни текстове за вече образуващата се структура на католическата църква. 

Всичко, което по някакъв начин се е струвало еретично на "Академията" е било отхвърляно. Хиляди текстове са били изгорени, а техните поддръжници гонени от вече официалните църкви. Моите приятели-вярващи няма да са много доволни от това развитие на нещата, защото цялата им вяра се поставя в ръцете на група старци, живели цели три века след времето на един евентуален Христос. Какви са шансовете в Новия завет да няма фалшификати? Доста малки. Учените са почти единодушни, че няколко книги са абсолютен фалш-изфабрикувани от фенове и поместени поради ортодоксалния си характер. Няма да коментирам, а и едва ли има смисъл.

За това става въпрос в книгата на Ърман. Всъщност, почти невъзможно е да се напише добра и ясна книга за този делюзионен хаос, властвал в обърканите умове на хората от първите столетия. Моите адмирации към автора, мисля че е свършил дяволски (Упс!) добра работа с материалите, но все пак имайте предвид, че това е трудно четиво, за което ще ви е необходима поне някакво познание на "Светото писание".  

А всъщност какво е "ерес"?

"В някои райони на древния християнски свят това, което впоследствие бива наречено „ерес“, всъщност е било най-ранната и принципна форма на християнство. В други райони възгледи, впоследствие осъдени като еретически, са съществували съвместно с възгледи, приети по-късно от цялата църква, като повечето вярващи не са чертали никакви твърди и ясни демаркационни линии помежду си. В това отношение „ортодоксална група“, в смисъл на унифицирана група, проводник на апостолската доктрина, приета от болшинството християни навсякъде по света, просто не е съществувала през ІІ и ІІІ в. Нито пък „ересите“ са вторично произтекли от оригиналното учение чрез примесване с еврейски идеи или езическа философия. Религиозни схващания, които впоследствие са били определени като ортодоксални или еретически, са били конкуриращи се интерпретации на християнството и групите, които са ги споделяли са били разпръснати из цялата Римска империя. В крайна сметка една от тези групи се налага като доминираща, успява да привлече повече последователи от всички други групи и се обявява за изповядваща правата вяра. След като си осигуряват победата, те вече могат да се нарекат „ортодоксални“ и да маргинализират останалите групи като еретически. След това пренаписват историята на конфликта, като правят всичко да изглежда така, че техните възгледи и хората, които са ги споделяли, още от апостолски времена и нататък, винаги са били мнозинство."

Хъ-хъ-хъ...

Оценка: 4/5
Издателство: "Изток-Запад"

Други рецензии:
Книголандия 

Няма коментари:

Публикуване на коментар