четвъртък, 16 януари 2014 г.

"Синдромът Портной"-Филип Рот



Още един Алекс, този път от края на 60'-те години, но доста по-интровертен от героя на Бърджис. И ако "Възмущение" беше един приличен роман за съзряването, то книгата, която изстрелва Рот в елита на американските писатели по-скоро ме отегчи и отблъсна. Ето и официалната анотация:

Книгата изследва най-задълбочено какво е да живееш с родители, които те задушават с грижите си. Родителите на Алекс едновременно са го издигнали на пиедестал, и го критикуват безмилостно за всяка най-дребна негова постъпка. На трийсет и три години той още не е женен, донякъде заради притесненията на същите тези родители (Кога най-сетне ще се ожениш и ще ни народиш внуци?) И Алекс с най-порнографски подробности ни описва защо не се жени. Със същата порнографска откровеност той споделя своите обречени на провал любовни афери (главно с млади протестантки, за мъка на родителите му). По-голямата част от своя гняв на подрастващ евреин в доминирано от християни общество той изкарва на трите "шикси" (нееврейки), с които има връзки. Това обаче не е политически некоректен роман от женска гледна точка. "Синдромът Портной" по-скоро поставя на масата сериозния въпрос какво е да си човешко същество, а не просто американец с прикрепен определителен етикет.

Какво да ви кажа, зави ми се свят от чекии и цинизми. Не че имам нещо против уличния език, даже му се кефя, но в случая просто ми се стори твърде самоцелно. Защо мога да чета Буковски цял ден? Всичко е в писателя и в неговата способност да ви спечели с бруталната си искреност. Тук нямах такова усещане. Отново четем (пиша отново, защото първо прочетох "Възмущение", който е писан 40 г. по-късно) за проблемите на един млад евреин в Ню Йорк, но след десетките филми на Уди Алън всичко изглежда твърде познато, сякаш вървите по същите улици, по които се прибирате всеки ден и просто искате всичко да свърши по-бързо (дори диванчето на терапевта е там). Цялата работа с едиповия комплекс също вече не ми е интересна, предполагам през 60'-те е било доста модно, но днес вече сме чели/гледали толкова паметни герои, че Портной остава някъде в тъмния ъгъл-гол,свенливо прикрил своя малък "шлонг". 

Друг сериозен минус за мен е структурата. Всичко е толкова преливащо, че започвате да губите ориентир и последователност. Няма глави, няма кой знае какви паметни сцени, всичко е една изповед. Предполагам идеята е била да се предложи цялостно произведение, неделимо на съставните си части, но в крайна сметка се е получило един голям хаос. "Възмущение" имаше подобна структура и е факт, че макар да оцених високо книгата, днес не си спомням почти нищо от нея. Понякога в подобен тип полу-биографични романи се получава този неприятен ефект. Авторът пише повече за себе си, пренебрегвайки напълно читателите. Това презрение в крайна сметка може да ти изяде главата. 

Не ме разбирайте погрешно-книгата е добра, просто очаквах повече. Тази може би се счита, за една от най-известните и значими книги на Рот, но моето скромно мнение е, че за десетките години практика, без съмнение е задобрял. Хвърлете едно око и на "Възмущение"

Оценка: 4/5
Издателство: "Колибри"




Няма коментари:

Публикуване на коментар