"Изобретението на Хюго"-Брайън Селзник



Това е една от най-красивите книги, на които съм успявал да сложа ръцете си някога. Директно я слагам в категория "любими", а вие вижте за какво иде реч: 

Историята разказва за Хюго Кабре-дванайсетгодишно сираче, което живее между стените на голямата парижка гара през 30-те години на миналия век. Бащата на Хюго е починал, оставяйки му единствено неразгадани мистерии, които малкото момче ще трябва да разкрива само, неусетно стигайки до още по-интересни, чужди тайни, свързани с един сприхав продавач на играчки. Има изгубено малко ключе и автоматон, който крие тайно послание за този, който го отключи. Хюго ще има нужда от помощник, за да разгадае непрестанно обогатяващата се мистерия, а Брайън Селзник ни е подготвил едно приказно пътуване, от което няма да може да слезете преди самия край.  

През 2011 година Мартин Скорсезе направи един от най-красивите детски филми, който неочаквано след средата си, се превърна в нещо много повече-в любовно писмо към филмовото изкуство. Сега, можете да се докоснете до света на Хюго в неговата пълнота, без да пропуснете нищо, защото книгата е абсолютно съвършенство! Не го казвам просто така-тя наистина е съвършена-в своя простичък и все пак заплетен разказ, в неочаквания си обрат и в прекрасните си рисунки. Скорсезе се е справил отлично, но колко по-хубаво е да държиш оригинала. 


Като дете обожавах истории, в които малко, дрипаво сираче трябваше да намери пътя си в студения, неприветлив живот. С много изпитания, кражби и неочаквани разкрития, в крайна сметка то откриваше отговорите-ключето пасваше на тайнствената ключалка, изгубеният баща се появяваше изневиделица като богат господин с нежно сърце. Разбира се, всичко това е изобразено съвършено в "Оливър Туист" и някои други персонажи на Дикенс, но това не означава, че не можем да се насладим на една съвършено нова история, поставена в зараждащата се златна ера на киното. Хюго е точно едно такова хлапе-той тича, шмугва се в някоя дупка, катери се по стълби, гледа иззад циферблата на големия часовник и когато се отдаде възможност, се опитва да открадне някоя част за автоматона, който сглобяват с баща си. Автоматонът е механизъм с човешка форма, който ако бъде задействан може да изпълнява определени функции. Разбира се, за да се задейства трябва ключе, а такова липсва. То ще се появи малко по-нататък, на вратлето на едно ексцентрично момиченце, което както се досещате ще стане верен съучастник в подвизите на Хюго Кабре. 

Рисунките, ах, рисунките в тази книга не спират. Те сякаш компенсират липсата на такива във всичко останало, което се издава, а аз толкова много обичам рисунки. Тези, които твърдят, че за да искаш рисунки нямаш въображение да си гледат работата! Точно обратното е-ние искаме по-ясно изграден свят, в чиято атмосфера да се гмурнем и да продължим да рисуваме от това, което ни е предоставено. Повечето рисунки са в близък план, акцентиращи върху дадена сцена, но има и такива на цели стаи и улици, има и снимки-на първите филми, правени някога. Обещавам ви-ще се изгубите!

Като огромен филмов любител, няма как да не оценя акцентът, който авторът поставя върху творчеството на един от най-иновативните илюзионисти и режисьори- Жорж Мелиес, чийто най-известен филм „Пътешествие до луната“ вече може да се намери из мрежата. Наистина, тази книга вдъхва живот в историята на един голям майстор, който иначе щеше да е познат на само малки групи студенти по филмово изкуство. Има ли по-красиво нещо от това да се комбинира един интригуващ разказ с образователна история, която ще даде познания на детето, които ще му останат, може би, до края на неговия живот. 

Препоръчвам е скучна дума, за това ви казвам-не се правете на интересни и веднага си намерете "Изобретението на Хюго", защото това ще бъде вечна книга!

Оценка: 5/5

Издателство: "Милениум"

Коментари

Популярни публикации