понеделник, 20 януари 2014 г.

"Избрани есета"-Хорхе Луис Борхес


Какво мога да кажа... Едни от най-силните есета, които някога съм чел. Признавам, че не ми бяха леки, но пък е такъв кеф нещо сериозно да предизвика интелектуалните ти способности. Това е първата книга от Борхес, която чета и съм убеден, че е само "началото на едно прекрасно приятелство". 

В настоящето издание са включени избрани текстове от четири есеистични книги на Борхес - "Обсъждане", "История на вечността", "Нови разследвания" и "Девет есета за Данте", в които се обсъждат разнообразни теми – философски, научни и хуманитарни. Чести гости са Шопенхауер, Омир, Спиноза, Платон, Аристотел, а и всички по-известни писатели до началото на 20 век. 

В "Обсъждане" и "История на вечността" Борхес разглежда идеите за това какво са реалност и вечност, известните проблематики при превеждането на древни текстове - като "Илиада" и "Хиляда и една нощ", както и небезизвестния парадокс, поставен за първи път от Зенон - за Ахил и костенурката. Есетата са писани през 1932 и 1936 г. и бих казал, че времето почти не им се е отразило. Предполагам всичко след Айнщайн ни изглежда съвременно или поне текстове, които се опират на научни доказателства. Учудващо за мен беше, че Борхес пише толкова много за математика и пространство - време. Очаквах по-скоро текстове за художествени произведения, но може би вече всичко толкова се смесва, че за да разбереш в дълбочина един текст, трябва да преминеш преди това през всички науки.   

Във втората част от книгата вече се обръща повече внимание на хуманитарната част. Борхес обсъжда "Дон Кихот", Кафка, Данте и Библията, а едно от най-любопитните ми есета беше за класическите произведения. В него авторът защитава тезата, че:  

"Класическа (повтарям) е не онази книга, която непременно притежава едни или други достойнства, а тази, която поколения хора, движени от различни подбуди, четат с постоянно усърдие и необяснима преданост."  

Според него, макар чувствата да са вечни, похватите се изхабяват, и веднъж открити от читателя трябва да се заменят. "Поради тази причина е рисковано да се твърди, че съществуват класически произведения и че те винаги ще бъдат такива." Интересно е как "Фауст" може да се възприема като непреходна класика в Германия, но в останалата част на света да бъде просто едно скучно произведения, както и "Райът" на Милтън, но пък други са надскочили културната и може би езикова преграда и са станали всеобщи класики-Шекспир и Данте идват наум. Съгласен съм с автора, макар да се считам по-консервативен що се отнася до тези произведения, няма как да не се съглася, че доста от тях вече просто не могат да ни задържат интереса. Списъците с класика постоянно ще се променят и май ще е най-добре да ги игнорирате и да си четете това, което на вас ви харесва.   

Страхотни есета, които четох доста избирателно и непоследователно, които ще се четат още много пъти. Толкова са дълбоки и пропити от интертекстуални препратки и непознати автори, че един ден няма да ви стигне, за да изследвате само едно от тях. Все пак, не се стряскайте, не мисля, че са нечетими - полезно  е човек да се предизвиква с такава литература, защото това е единственият начин за културен растеж.

Издателство: "Колибри"

Няма коментари:

Публикуване на коментар