вторник, 21 януари 2014 г.

"Куртоазни новели (ле)"-Мари дьо Франс


Още една чудесна книга от възхитителната поредица "Библиотека Романия" на издателство "Изток-Запад" попадна в ръцете ми и нямам търпение да ви разкажа за какво става дума, въпреки че съм сигурен, че на повечето от вас изобщо не ви пука. Е, на мен също не ми пука какво ви харесва, така че нека поне да си направя кефя, а тези, които си падат по средновековна литература - пишете ми да пием бира някой път. 

Мари дьо Франс е поетеса, родена през 12 век във Франция. Не се знае много за живота й - само че е прекарала по-голямата част от него в английския двор (един от духовните центрове по това време), където създава повечето си новели. Крал на Англия е Хенри II, който може би си спомняте беше главно действащо лице във филмите "Бекет" и "Лъвът през зимата". До нас са достигнали три нейни творби: "Куртоазни новели-ле", "Езопови басни" и "Чистилището на Свети Патрик", като всички те са един вид адаптации. Новелите, за които става въпрос в този сборник са стихотворни разкази по материал от песни и легенди, които са били разпространявани устно по това време. 

Думата "куртоазен" идва от "двор"(cour) и се отнася най-общо до обноските, маниерите и етикета, възприет по това време във феодалния двор-нещо като дворцова етика. В новелите на Мари любовта заема централно място. Героите са рицари, принцове, крале, които се борят за любовта на своята дама. Интересно е, че тук те са вече равнопоставени в своята любов, за разлика от предходната провансалска fine amour.  На мен винаги ми се струва скандално да прочета колко скандални са някои от сюжетите. При повечето от тях семейството е затвор, а дамата иска да отлети със своя любим, който я посещава само нощем, задоволявайки всеки неин копнеж. 

Веднага си признавам, че всички новели ми бяха страшно интересни. И как няма да са, при положение, че в "Гижмар" имаме тайнствена лодка, която отвежда раненият рицар в затворената от мраморна стена градина на скърбящата красавица; в "Бисклавре" имаме върколак, който бива измамен от подлата си съпруга, която му скрива дрехите и той обречен да броди в гъстите гори търси отмъщение; в "Йонек" имаме принц, който долита под формата на сокол, а "Милон" е епичен разказ за търсенето на изгубения баща. Толкова много се забавлявах! На места имах чувството, че четях Едгар Алан По - с всичките тези зверове и убийства. Крал Артур се появява за малко,а жена му е една завистлива патка, която за малко да изпрати един почтен рицар на бесилото. 

Това е то! За мен няма по-голям кеф да потъвам в страниците на произведения, писани преди стотици години. Има нещо опияняващо в самата идея, да четеш думи, писани преди толкова епохи. Самият факт, че те са достигнали до теб, че мислите и емоциите на автора им ти влияят и разкриват историческата действителност по това време, защото ако искате наистина да вникнете в някой период, то прочетете книги, писани тогава. И въпреки това, новелите са страшно интересни и увлекателни, а краткостта им ще помогне на по-мързеливите от вас да запазят интереса си до самия край. Подарете си малко средновековна женска похот! Защото го заслужавате! А "Изток-Запад" - президент!

Други книги от поредицата "Романия"
Тристан и Изолда

Оценка: 5/5
Издателство: "Изток-Запад" 


Няма коментари:

Публикуване на коментар