"Тамерлан Велики"-Кристофър Марлоу

Как е възможно чак сега да разбирам за това издание на Марлоу? Кажете ми, къде съм гледал, че съм го пропускал цели две години. След като прочетох "Едуард II" и дори ви разказах за него, е време да продължим с тази по-ранна и по-екзотична творба на големия английски драматург, творил по времето на Шекспир.

"Тамерлан Велики" разказва историята на легендарния Тимур-Ленк, който от скитски пастир се възкача до императорския трон на Изтока. Чрез множество предателства, съюзи и друг вид дипломация, царете в пиесата се опитват да се докопат до властта или се борят за оцеляването си, бягащи пред изпепеляващия поглед на Тамерлан. Главният персонаж е тласкан от жаждата си за власт и пренебрегвайки каквито и да са молби, е описан като безразличен към човешкото страдание. 

Истината е, че колкото повече чета Марлоу, толкова повече осъзнавам колко по-добър е Шекспир. А тези, които говорят, че са били една и съща личност вече знам със сигурност, че не знаят какво говорят. Героите на Марлоу не са толкова човечни, не са разкъсвани от трудни дилеми и драматичните обстоятелства просто ги тласкат напред. Всеки следва пътя си, продиктуван от перото на автора, като мотивацията им е доста повърхностна и няма с какво толкова да ви трогне. Тамерлан просто по едно време решава, че трябва да е глупак да не посегне към трона на Персия. След това той просто продължава да завзема чужди земи, а враговете му се обединяват. Единственият по-интересен персонаж е жена му, която в един момент е поставена в трудната позиция да избира между новия си мъж и баща си, когато двамата влизат в битка. Не случайно едни от най-добрите стихове в пиесата са написани за нея:

"И тъй горят ненавистните кули
и пламъкът им стига небесата
и пали издихания безброй,
горящи метеори, що предричат
смърт и разруха на града проклет!
А над зените ми блести звезда,
по-трайна и от свършека небесен,
подхранвана от земните останки,
и крах и глад на този град вещае!
О, дракони, светкавици и гръм,
полята опърлете, да чернеят,
тъй като оня остров, обграден
от Лета, Стикс и Флегетон, където
са притаени злобните фурии,
защото си отиде Зенократа."

Интересно е да отбележим, че един от враговете на Тамерлан е добре познатия ни от нашата история - Баязид. Султанът, който ни е видял сметката е победен от Тимур през 1402 г, след което е взет като пленник. Марлоу описва част от неговото пленничество като период на унижение. Въобще образът на Тимур е доста изкривен от историческия-той е представен като кръвожаден и безсъвестен тип, който граничи повече с животно, отколкото с човек. Това не бива да ни изненадва, защото информацията която Марлоу е разполагал е била доста оскъдна. На лице са и други несъответствия с действителността. Тамерлан например се кълне в Зевс, Баязид вика някакъв си цар на Мароко. Всичко това няма особено значение за драматурга. В общи линии той е взел една типична антична трагедия и я е поосвежил с екзотична обстановка за разнообразие. 

Изданието е чудесно, преводът също, а в момента, до колкото виждам, е жестоко намалено от 20 на 5 лв, така че... ориентирайте се към книжарниците.

Издателство: "Колибри"