четвъртък, 13 февруари 2014 г.

"И други истории" - Георги Господинов


Признавам, че имам слабост към Г.Г. "Физика на тъгата" е може би една от най-добрите книги на отминалото десетилетие, а разказите и есетата му са чисто богатство. От издателство "Жанет-45" са така добри и са решили да преиздадат този сборник, издаден за първи път през 2001 г. и прочетен за първи път от мен, в една западнала градска библиотека.

Харесва ми, какво казва Деян Енев (прочетете "Внукът на Хемингуей) за книгата:

"След тази книга за разказвачите с амбиция в България остават два пътя - или да се пропият докрай, или така да си плюят на ръцете, че да замирише на изгоряло."

Между другото, у нас в момента наистина мирише на изгоряло, тъй като баща ми забрави фасула на огъня, но това е съвсем друга история... За съжаление, писателите в България не само не си плюят на ръцете, ами плюят по другите си колеги. Много се разочаровах от няколко човека, които по принцип уважавам като творци, когато решиха да изразят публично мнението си, че Господинов не бил добър писател. Тези родни автори са или в голяма заблуда, или са затънали в обилни количества завист и разочарование, но нека да не грозим хубавата книга с такива неприятни препратки.

Трудно се пише за сборник с кратки разкази. Какво да ви кажа? Прочетете ги! Те са истински бижута. Ето ви един, който много харесвам:

"На всички централни гари по света се заформят едни и същи сюжети с центът гатовите тоалетни и с участието на наши хора. Историите се въртят около това как да се надхитрят автоматичните врати на тези тоалетни, т.е как присъствието на българин около тези врати прави невъзможно функционирането на системата автомат - монета - един нуждаещ се.
   Посредством една монета и бързо приплъзване на телата едно след друго може да бъде постигнато облекчаването на цяла група пасажери. При една от тези акции, чувал съм, на някаква немска гара автоматът на тоалетната врата не издържал и блокирал. Останалият вътре малък колектив, като не знаел как да извика за помощ, започнал да крещи единствената позната немска дума, която вероятно бил научил от стари руски филми за войната. А именно:
   Ахтунг!!! Ахтунг!!!

   Което произвело неописуема паника на немската гара, опразване на чакалнята и повикване на групите за борба с тероризма. Така едните отвътре викали "ахтунг", другите отвън отцепвали района и очаквали взрива.
   Отговорът на въпроса "Къде сме ние сега?" е аналогичен на горната история. От тоалетните излизат предупредителни викове. Всички са наясно какво става, но никой не отваря и никой не излиза. А единственият изход в тоалетната е надолу. Към тартара.
                                                                                                                                              1996"

За мен не съществуват ясно изразени сборници на Г.Г. Всичко в главата ми е едно цялостно творчество. Може би с повече препрочитане ще започна да запомням кое от къде е, но сякаш това става абсолютно маловажно. Това, което има значение е качеството на текстовете и тяхното влияние върху нашето вътрешно състояние. А те при мен работят на 100%.

Друго, което уважавам в Господинов е неговото изключително разбиране на езика. Много помага, когато един прозаик се е занимавал сериозно с поезия. Винаги си личи! Всяка дума е премерена и на място,използва се по няколко начина, разделя се на съставни части и т.н. Малцина са писателите, които са си свършили домашната работа.

А за тези от вас, които по принцип не се докосват до родната литература - четете Господинов, оставям ви в добри ръце.

Издателство: "Жанет-45" 

Други рецензии:
Read Wit Style - Задължително я прочетете!!!

А това е страницата на блога във фейсбук, където ще се радвам да споделяме мнения за книгите, които четем: https://www.facebook.com/izumenmartin




2 коментара:

  1. Поздравявам ви за историята и невероятното сравнение, което мака ри да е тъжно, все пак е реалността в, която се намираме сега.Тоалетни тоалетни, но ако не се надигнем да си построим и мивка и всичко останало ще си останем само с едната мизерна тоалетна.Книгата само съм прелиствал няколко страници понеже не беше моя, но щом пишете че е добра може и да поискам да я прочета да видя каква е гледат точка на автора в нея, а вие не спирайте да ни пишете.

    ОтговорИзтриване