неделя, 23 февруари 2014 г.

"Градът на сънуващите книги" - Валтер Мьорс


"Градът на сънуващите книги" има повече блуждаещи рецензии из нет-а, отколкото всяка друга книга, при това всичките са обстойни, вдъхновяващи и положителни. Това единодушие не е случайно. Книгата се заиграва с любимите теми на всички четящи (а и пишещи), а блогърите само чакат повод, за да изпаднат в екстаз. 

Историята се развива във фантастичния свят Замония, който е основно място на действието и в други (непреведени все още) книги от същия автор. Младият дракон Митоблудни получава в наследство от чичо си Данселот анонимен ръкопис, който в последствие се оказва феноменален и принуждава Митоблудни да излезе от комфорта на дома си и да потърси неговия автор. Следата го отвежда до Книговището - Града на сънуващите книги. Това е опияняващо място за всеки един млад поет, но подземията му дебнат безброй опасности, а жестоките Ловци на книги лаптят за библиофилски съкровища и не биха се спряли пред нищо, за да се докопат до някоя ценна книга. А мистериозният Крал на сенките винаги дебне из мрачните тунели. 


Трябва да призная, че книгата е абсолютно, безкомпромисно забавление, а Книговището ще плени всяка ваша фантазия. Вижте само за какво става въпрос:

"В Книговището има повече от пет хиляди официално регистрирани антиквариата и на око още около хиляда полулегални книгопродавници, където освен книги се предлагат алкохолни напитки, тютюн и опияняващи дроги и аромати, чиято употреба, както казват, усилвала радостта от четенето и концентрацията. Броят на пътуващите търговци едва ли може да се пресметне. На подвижни сергии, ръчни талиги, чанти през рамо и градински колички те продават всевъзможни печатни произведения. В Книговището съществуват над шестстотин издателства, петдесет и пет печатници, десетки мелници за хартия и непрекъснато никнещи работилници, в които се произвеждат оловни букви и печатарско мастило. Има магазини, предлагащи книгоразделители и екслибриси, каменоделци, специализирали се в стойки за книги, има дърводелци и мебелни магазини, затрупани с библиотеки и поставки за четене. Има оптици, които майсторят очила и лупи за четене, а на всеки ъгъл са кафепродавниците с откритите си камини, където непрекъснато текат авторски рецитали, ден и нощ."

Както вече казах - абсолютен рай за всеки обсебен читател.



Светът на Мьорс е като алегория за нашия литературен такъв. Откриваме писатели, издатели, почитатели, агенти, крадци, измамници, книжари, библиотекари, които играят своите роли, но пременени в шантав образ - червеи, акули дракони, прасета, паяци... Чувството на хумор е на всяка страница, силно изразено чрез иронията на автора, а илюстрациите могат само да помогнат, за вашето потенциално разкискване. Ето например какво има да каже авторът за критиците:

"- Ей, нужда от критика?
   Лелеее! Явно бях на Отровната улица! Това вече не беше забележителност, а място в Книговището, което всеки избягва старателно, ако има и капка благоприличие в тялото си. Отровната улица - прокълната улица на наемните критици! Тук живееше истинската пасмина на града. Самозвани литератори, които срещу заплащане пишат унищожителни критики в пресата. Тези смъртоносни стрели можеха да бъдат наети и запратени срещу омразните колеги-писатели - при нужда и липса на скрупули. Наемните критици преследваха жертвата си, докато напълно сринат репутацията и кариерата на поръчания субект."

Книгата няма да промени живота ви, но пък съм сигурен, че много ще ви забавлява. На места си спомних колко се смях на "Младостта на магьосника" от Евгений Лукин. 

Издателство: Оргон

Други рецензии:

Страница за харесване: https://www.facebook.com/izumenmartin







Няма коментари:

Публикуване на коментар