сряда, 26 февруари 2014 г.

"Градска готика" - Брайън Кийн


Какво по дяволите беше това? Не, сериозно... 

Шестима младежи се прибират от парти, но колата им се разваля насред опасен квартал в гетото. Групата е съставена от 3 момчета и техните приятелки, и всичките са бели, което разбира се веднага привлича вниманието на чернокожото население. Подплашени, младежите намират спасение в изоставена стара къща, обвита в тъмнината на нощта. Това ще е последната им грешка. 

Не бях подготвен за такова нещо. На това чудо му се викало сплатърпънк, което общо взето означава хвърчащи кръв и мозък. За Бога, още в началото, главата на най-силния и наперен герой беше пръсната като диня от огромния чук на великан. Какво повече може да очаквате? Спокойно, има достатъчно за всички... 

Атмосферата през цялото време е смразяваща и докато четете, ви е едно такова... студено и неудобно, даже ставате да хапнете нещо, чувствате се благодарни, че има храна в хладилника, че не сте в някое влажно подземие с подмокрени гащи, че не ви гонят изроди с брадви. Е, героите в книгата не са кой знае колко развити, те са си типичните младежи от хорър жанра-три двойки момче/момиче (един перко, един смотан и един готин), момичетата дори не успях да ги опозная добре преди да започнат да изчезват от сюжета. Кийн претупва пасажите, които явно не са му интересни и бърза да ни запрати в устата на дявола. 

Ужасно се забавлявах, признавам. Други качества може да ми е трудно да открия, но и защо да търся. Книгата е предназначена за безумно забавление, за спускане с влакче на ужасите по най-шокиращите подземия на човешкото въображение и като такова е идеална. Винаги се питам, как е възможно подобни гнусотии да са ни толкова смешни и развлекателни. 

   "Тайлър изстена
   Движението бе бързо като светкавица.
Когато Кери беше на дванайсет годинки, по-големият й брат успя да се докопа до няколко пръчки М-80. Бяха дълги колкото дланта й и сърцето й се свиваше от притеснение, когато ги държеше. Брат й и колежанските му дружки набутаха експлозива дълбоко в една диня - просто за да видят какво ще се случи. Когато запалиха фитила, тресна титанична гръмотевица, последвана от обилен дъжд от семена, розова пулпа и кора.
   Същото се случи с главата на Тайлър. Само дето не бяха семки и кора, а кости, коса и мозък. Топла влага плисна Кери през лицето и се просмука в ризата и сутиена й. Усети я чак в гърлото си. Усети я да се стича по главата й и вътре в ушите. Нещо топло, меко и плътно цопна върху устните й и се хлъзна надолу. Момичето се задави и изтърва запалката си."

Издателство: Изток-Запад

Други рецензии:
Книжен Жор

Страница за харесване: https://www.facebook.com/izumenmartin




4 коментара:

  1. Хубава книга, макар Кийн да има далеч по-добри. Но иначе авторът се справя доста добре със сплетърпънка - не толкова, колкото Клайв Баркър, но се доближава поне до Ричард Леймън като брутализъм и забавни истории.

    ОтговорИзтриване
  2. Аз лично от малка гледам ужаси (филми).Благодарение на Брайън Кийн разбрах че обичам повече да ги чета :D. Смятам, че книгата е страхотна, много детайлна и те държи постоянно в напрежение. На мен ми беше приятно да я чета, защото освен напрежението и е интересна, има своята история.За това, че не сме били опознали героите, аз смятам, че на повечето хора не им е кой знае колко итересно, половината книга да е историята на всеки герой, а пристъпва направо в действие. Препоръчвам я на всеки, който е фен на ужасите! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Добра книга, наистина близко до творчеството на Леймън и лесна за четене. Забавлявах се доста а кръвта се лееше ли лееше....доста брутално.

    ОтговорИзтриване