вторник, 4 февруари 2014 г.

"Знахар" - Тадеуш Доленга-Мостович



За първи път чувам за този автор и особено се учудих, когато го видях в поредица със заглавието "Клуб Класика" на издателство Хермес. Знае ли човек, може да излезе нещо интересно, а и има нещо вълнуващо в това да откриваш автори за първи път, особено когато не се радват на масов интерес. Когато разпитах наляво-надясно, стана ясно, че книгата е имала по-старо издание, което някои познати са чели и общо взето са останали с приятни впечатления. До тук добре, да видим сега за какво става въпрос.

Историята разказва за Рафал Вилчур - блестящ хирург, който има всичко, което човек може да желае - световно признание на професионалните умения, любяща, кротка съпруга и здраво, енергично дете. След една от най-трудните операции в живота си, Рафал се прибира у дома за да отпразнува с жена си осмата годишнина от началото на брака им. Там обаче го чака изненада - кротката, тиха съпруга му е оставила писмо, в което обяснява, че въпреки чудесните грижи на съпруга си, никога не е била щастлива. Избягала с някакъв непознат за Вилчур младеж и взела дъщеря им. Докторът, покрусен от тъга тръгва да скитосва улиците и кръчмите, опитвайки се да удави мъката, когато попада на крадци. След тежък инцидент, Рафал губи паметта си. Без цел и спомени, той тръгва да пътува, захващайки различни занаяти, но призванието си е призвание и няма как да остане незабелязано. 

Тадеуш Доленга-Мостович е полски журналист и автор на над дванадесет романа. Завършва право в Киев, а по-късно взима участие в полско-съветската война през 1920 г. Демобилизиран, започва работа в различни печатници, а по-късно и в "Република" - един от най-известните полски вестници по онова време. Тогава публикува и първите си кратки разкази, които печелят общественото внимание. Повечето си романи публикува през 30'-те години, преди да бъде убит в битка в края на 39'-та. Настоящият роман е публикуван през 1937.

Първото нещо, което прави впечатление е леката проза. Мостович прави известен компромис с описанията, за сметка на действието, използва прости думи и кратки изречения, а отношението му към читателя е отворено и приветливо. Няма никаква доза снизхождение или презрение - неща, които не мога да понасям в някои претенциозни съвременни автори. От друга страна, сякаш тази простота прави лоша услуга на книгата и я запраща на рафта - лесно забравими. Макар да е отлично написана, в нея няма особена дълбочина и символика. Всичко е очевидно. Не мисля, че това е кой знае какъв минус, ако целта е била такава, но е редно да се знае. Героите не са сложни - изтъкани от противоречия и дилеми. Имате възрастният доктор, изгубил паметта си, който трябва да завърши арката си и да преоткрие себе си, имате младите влюбени, които преодоляват всички трудности в постигането на щастие - всичко е почти като по холивудски, написано все едно от Йовков. Ето за какво ви говоря:

"- Толкова по-добре за вас - каза сериозно знахарят.
- Защо да е по-добре?
- Защото щастието трае, докато човек може да го оцени. А хората ценят само онова, което са придобили трудно.
Замислиха се и тримата. Младите - за откриващото се пред тях щастливо бъдеще, а Антони Кошиба - за своята самота, в която ще трябва да живее до смъртта си. Той също бе преживял много, много бе изстрадал, но сега нищо не му оставаше. Щеше да бъде богохулство от негова страна, ако съжаляваше, че частицата щастие, което искаше за себе си, притури като малка лепта към голямото им съкровище...Не, не съжаляваше, но на душата му беше тежко, както е тежко на всеки, който не очаква нищо, на нищо не се надява, нищо не желае..."

Дам, малко сантиментално, но все пак - приемливо. Не мога да повярвам, че все още има хора, които се опитват да пишат така (Ехоо, "Бежанции-ии"). Книгата в никакъв случай не е някаква световна класика, но е доста добро произведение, което препоръчвам пред почти всеки нов филм (ще простите, че ги сравнявам, но не ми излиза от главата мнението от задната корица, че авторът притежавал "кинематографичност" (с което май съм съгласен де). С други думи - Check it out!

Издателство: "Хермес" (отлично оформление, без никакви грешки)

А това е страницата на блога във фейсбук, където ще се радвам да споделяме мнения за книгите, които четем: https://www.facebook.com/izumenmartin





Няма коментари:

Публикуване на коментар