четвъртък, 6 февруари 2014 г.

"Вселена с промисъл" - Бърнард Хейш

Бог и Дарвин под един покрив?


Ето сега, нали обещах да бъда много непредубеден и отворен в мисленето си, да изслушвам и чуждата гледна точка, да се постарая да приема възгледи, различни от моите. Ето, че направих "крачката на вяра" и си взех книгата на д-р Хейш, който претендира, че може да примири науката с вярата в Бог. Да, доста амбициозна цел, към която, няма да отричам, бях доста скептичен. Първо, ето официалната анотация:

"В своята впечатляваща нова книга д-р Бърнард Хейш защитава мнението, че зад естеството на Вселената стоят промисъл и интелект, съвместими със съвременната наука, и по-конкретно с теорията за Големия взрив и еволюцията. Неговото изследване се основава на откритията в последно време, според които случайността в многобройните съвпадения и дискретните синхронизации в параметрите на природните закони е твърде малко вероятна.  Нуждаем се от по-рационална концепция за Бог. По думите на астрофизика Джеймс Джийнс "Вселената все повече заприличва на велик замисъл, не на велик механизъм". В разрез с редица конвенционални "бестселъри", в които злините на религията бяха осъдени, а научните доказателства, които отричат съществуването на Бог - огласени, във "Вселена с промисъл" е показано, че е възможно да вярваме и в Бог, и в науката."

В началото на книгата си Хейш започва да ни убеждава колко тъжен и безсмислен е живота без Бог. Как хората се депресират и губят мотивация да правят каквото и да е. Добре, но това причина ли е да си измисляме истории, за да се заблуждаваме, да се крием от истината? В случая последствията за науката са минимални, защото Хейш отхвърля теорията за интелигентен дизайнер, която креационистите защитават. Всъщност той отхвърля почти всички религии и техните претенции за научни обяснения на света. Вместо това се позовава на древноизточни текстове и въвежда термина "Вселената на промисъла", за да опише своята представа за бог. Той е някъде там и е сътворил всичко, за да може да изпита физическата реалност, да може да й се наслади. 

Ето един шантав цитат:
"Впоследствие Бог се обогатява, като живее посредство всички жизнени форми, които Вселената предоставя... включително нас самите. Защо Бог да не се наслади на ежегодния бейзболен шампионат, на Световната купа или на автомобилното рали "Индианаполис 500" чрез ентусиазма на своите фенове?

И още един:

"Фактът, че възгледът за много минали животи удивява хората в западното общество като абсурден, е най-вече културално обособен. Несъмнено обаче той би поставил на рационална основа способността на Моцарт да свири безупречно менуети на четиригодишна възраст и да напише истинска симфония на осем - навярно това не е първият негов живот на музикант."

Да, ние явно сме част от Бог и той е част от нас. Ние сме богове, но не го знаем, защото така ще се изгуби целия смисъл на занятието и т.н. Общо взето теорията е симпатична и занимателна, но тя трябва да се разглежда по-скоро като научна фантастика, отколкото като наука. Всеки може да постави някакво същество преди Големия взрив и да си измисли сценарий, който му отърва. В случая имаме учен все пак, така че няма как да минете без до болка познатите изненади на квантовата механика, философия, съзнание, история и т.н 

В крайна сметка не разбирам защо е цялото това шоу. Защо трябва да си измисляме  истории, които да ни правят живота по-интересен (може пък това да е отговора). Сякаш светът не е достатъчно голям и вълнуващ, сякаш природата не е достатъчно забележителна. Не, нямам нужда от подобни недоказуеми теории. Ще продължавам да разбирам света такъв, какъвто е, а ако започнат да валят доказателства в полза на нечие друго разбиране - да заповядат да ни научат, но дотогава - всичко на рафта с научна фантастика. 

Издателство: "Бард"

А това е страницата на блога във фейсбук, където ще се радвам да споделяме мнения за книгите, които четем: https://www.facebook.com/izumenmartin

Няма коментари:

Публикуване на коментар