"Свърталище на духове" - Шърли Джаксън


Време беше да обърна внимание на ужасите. Имайте предвид, че все още не съм чел нищо от Стивън Кинг. Everlasting shame!!! Въпреки това, до мен достигна едно тънко книжле, чиято задна корица претендира, че книгата е оказала влияние върху Кинг. Естествено, след като се поразрових, стана ясно, че романът е от изключително значение за развитието на съвременния готически роман като цяло - направо си е класика, а аз дори не бях чувал за нея. Everlasting shame #2!!! Това е втората книга от поредица "Magica", която чета и ако всичките са толкова хубави, ще взема да си накупя и останалите. Ето и за какво иде реч:

"Поканени от изследователя на свръхестественото д-р Джон Монтагю, трима младежи се настаняват в имението Хил Хаус - пуста и зловеща къща, до която никой от местните жители не иска да припари заради слуховете, че е обитавана от духове. Още в първите дни започват да се случват необясними явления, които будят тревога и страх - но това е едва началото. Хил Хаус явно не обича натрапници и търси следващата си жертва, а докато мистериите на дома се ракриват, читателят неусетно се изгубва из мрачните коридори на едно тъмно, но неустоимо тайнство..."

Жертвата
В по-голямата си част, романът се занимава с Елинор Ванс - тридесет и две годишна жена, която е поканена от непознатия д-р Монтагю да участва в странния му експеримент. Джаксън изгражда един сложен персонаж с богата история, която се разкрива постепенно чрез диалог и спомени. Елинор е вглъбена в себе си и изпълнена с вина за смъртта на болната си майка. Постоянно се съревновава с другата жена в къщата - Теодора, която е много по-красива и жива, а вниманието на Люк - третият участник е постоянен повод за завист и манипулации. Но не ме разбирайте погрешно, това не е някаква сапунка, а доста дълбок психологически роман. Романтиката е съвсем ограничена, даже почти не присъства. Важна е единствено Елинор и промяната на нейното възприятие за околните и себе си. 

Къщата
Къщата наистина е нещо специално. Тя не е типичната страшна съборетина, която е цялата обрасла в плевели, а самият й вид говори за ужасите, спотайващи се вътре. Напротив, това е едно съвсем добре изглеждащо имение, което редовно се поддържа и на пръв поглед всичко е наред с него. Но само на пръв поглед, защото ако се вгледате по-отблизо ще започнете да виждате геометрически несъответствия и странности. Архитектът, и първи собственик, я е проектирал несъобразно геометричните правила. Постоянен остатък от ъглите се натрупва и образува почти невъзможни изкривявания. По този начин се създава илюзията, че дадена кула е на едно място, когато, погледната от друг ъгъл, тя изобщо не се вижда. 



Страшното
Нетипичните аспекти не спират до тук. В този роман няма изроди, духове и караконджули, които да са ясно описани и които да ви ужасяват с вида и действията си. Читателят е постоянно зад затворената врата, която може цялата да се тресе, но винаги стои между свръхестественото и човека. Това разделение е постоянно. Има няколко доста паметни и страшни момента, но като цяло силата на романа не в това. Тя е в атмосферата и психологията на героите. 

Искам само да обърнете внимание на първия абзац:

"Нито един жив организъм не би могъл да запази разума си в условията на абсолютна реалност - според някои дори чучулигите и калинките сънуват. Имението Хил Хаус не притежаваше разум и се издигаше самотно сред хълмовете, изпълнено с мрак, от цели осемдесет години; може би щеше да го има и още осемдесет. Вътре стените бяха прави, тухлите - пасващи плътно една до друга, подовете - стабилни, а вратите - благоразумно затворени. Тишината обвиваше плътно дървото и камъка и каквото и да бродеше там, то бродеше само."

Ами, ето така се пише! Погледнете само по колко съвършен начин Джаксън ни въвежда в историята и колко много информация получаваме - чувство за нереалност, описание на къщата, информация за историята й, намигване за бъдещето развитие на историята. Майсторска работа!

Книгата е абсолютен шедьовър. В последните страница всичко започна да се разпада и имах чувството, че Джаксън ще му изпусне края, както съм виждал да се случва в много хоръри - безразборни промени, които се стремят да шокират, но които абсолютно убиват мистерията и атмосферата, изграждани толкова внимателно. Е, краят беше съвсем на място, много добре преценен и въздействащ. Впечатлен съм!

Издателство: "Изток-Запад" 

Други рецензии:
Книжен Жор

А това е страницата на блога във фейсбук, където ще се радвам да споделяме мнения за книгите, които четем: https://www.facebook.com/izumenmartin


Коментари

Популярни публикации