вторник, 18 март 2014 г.

"Гравьор на сънища" - Александър Секулов


Реакцията ми на първата страница от книгата беше: "Какво по дяволите е това?".
Реакцията ми след 30 прочетени страници беше: "Какво по дяволите е това?".

"Гравьор на сънища" е роман, съставен от фрагменти, сборник от три предишни книги на Секулов - "Колекционер на любовни изречения", "Малката светица и портокалите" и "Последната рота на капитан Кок". Всъщност един човек се оплака, че си е купил първите две, но третата е включена директно тук, което си е кофти номер! Вкъщи имам някакъв екземпляр от "Малката светица", който на времето се опитах да прочета, но не успях да намеря никакъв смисъл. Впоследствие разбрах, че това е втора част от някаква си трилогия. Е - казах си - ще изчакам да излязат всички книги, може би тогава всичко ще добие смисъл. Да, ама не... 

Не е като да няма никаква история, но тя се разгръща толкова бавно, на фона на толкова много несвързани със сюжета изречения, че логиката на четящия започва да дава на червено. Книгата е като пъзел, лабиринт, който малко по малко добива форма и вид, но в началото е истински ад, особено за някой, незапознат с магическия реализъм. Не харесвам такива книги, защото те изискват твърде много, изискват най-вече доверие в писателя, а аз нямам доверие на никого, особено на писатели, особено на български писатели. Не знам колко хора ще имат търпението за този прочит. 

Най-дразнещото нещо са метафорите и сравненията, които вместо да създават пространство и грандиозност, напълно задушават анемичните проблясъци надежда човек да разбере нещо. Тези постоянни усуквания на думите дразнят изключително много и правят самия автор натрапчив и високомерен спрямо своята публика. Романът, може би е някакъв експеримент, и той безспорно е интересен експеримент, но през по-голямата част от времето имах чувството, че чета откровени безсмислици. Някои изречения бяха много красиви, но те нямат силата да компенсират останалите.

"Наско Х. живееше сред постоянно заселващи се животни, хора, цветя, бои и птици в къща на висок каменен хълм. Дълго време едни свити за благослов пръсти се носеха из въздуха на работната му стая, предизвиквайки аристократичното презрение на ято райски птици, наказали върху шкафа за приказки, а лилаво глухарче с бронзов грамофон преследваше упорито с елегантно нахалство туба ултрамаринена боя. Мълчаливото условие на стопанина към обитателите бе да не пипат чашата му с прясно мляко сутрин. Често пъти разсеяната маймунка политаше от гардероба с официални спомени към масата с пълната чаша, докато незаспиващ и постоянно възмутен папагал заекваше шумно: "Ммммммляяяяяя-кото!"

За мен "Гравьор на сънища" е интелектуална поза, личен експеримент на Секулов в стила, поетична безсмислица, която много хора ще харесат, без да са разбрали и половината от написаното. В нито един от възторжените отзиви за книгата не видях по-задълбочен анализ или дори аргументация, защо тя е добра и какво представлява. Затрупвайки я с клишета, като "чиста поезия", "изящна", "изумителна", "уникална" и т.н, критиците у нас правят единствено лоша услуга на читателите. За съжаление и аз не мога да ви помогна. Преценете си сами!


Издателство: Сиела

Други рецензии:
Книголандия
Аз чета


Страница на блога във фейсбук: https://www.facebook.com/izumenmartin



Няма коментари:

Публикуване на коментар