"Реквием за никого" - Златко Енев
Златко е написал чудесна книга. Жалко, че толкова късно я прочетох. Вече са изминали почти 3 години от нейното първо издаване, така че се надявам тази публикация поне малко да засили интереса ви към автора и неговото произведение, защото наистина си заслужава. Ето и чудесната официална анотация:
"Средата на 80-те години. Преспан, задрямало градче някъде дълбоко в българската провинция. Възродителният процес върви с пълна пара, перестройката - по-малко. Хората, довчера живели в лениво добросъседство, днес внезапно са настръхнали едни срещу други като пословичните разярени оси. Цари обърканост и страх, атмосферата буквално пращи от предусещането за идещия катаклизъм... Това е фонът, на който се разгръща мрачната и нерядко яростна история от този роман, не свенящ се да използва средствата на един жесток натурализъм, инак сравнително слабо познат в нашата литература. "Реквием за никого" не е исторически роман, макар че събитията, описвани в него, безспорно притежават исторически измерения. Тук няма претенция да се разказва истината. И ако в романа се търси някаква конфронтация, то това е конфронтация не с конкретни политически или социални реалности от настояща България, а единствената, която според автора си заслужава усилията - онази с човешката душа, опитваща да се прикрива от самата себе си. Защо, по дяволите, сме такива? - може би това е единственият въпрос, който продължава да чука непрестанно откъм криволиците на романовото действие, от прашния малък Преспан, през Сърбия, Косово и Босна, чак до жестокия, шокиращ финал в Берлин. Отговор, разбира се, няма, остава единствено надеждата... Надеждата, че усилието да си останеш човек е единственото, което си струва, дори и когато то изглежда толкова непосилно, толкова безсмислено и губещо, колкото това е случаят днес, сега, тук... Усилието да бъдеш човек."
Със Златко комуникираме от около година, като той беше изключително любезен да публикува няколко мои текстове (пропити с дълбока наивност и неразбиране за света) в своя сайт "Либерален преглед". Уважавам го не само заради това, че дава възможност на млади хора като мен да изразяват свободно идеите си, уважавам го, защото на него все още му пука за малката държавица от където е тръгнал, която не е забравил в добре установения си живот в Берлин, и проблемите на която все още намират път към страниците на текстовете му. Дълбоко съм убеден, че преди всичко имаме нужда от повече такива хора, които да разбуждат умовете ни и да ни вдъхновяват да се стремим към по-добро познаване на света и себе си.
"Реквием за никого" е страшна книга, която може би ще погнуси повечето хора. Тя е твърде реалистична в своите описания на насилие и сексуален тормоз, но колкото и да се опитвам, не мога да открия по-правилен начин, за да се опишат мислите и емоциите, които поражда в мен живота ни в България. Такава малка страна сме, а убийците, крадците, педофилите и измъчващите животни изроди са на всяка крачка. И никой не помни историята. Какво е ставало през 80'-те години? Какъв е този Възродителен процес, никой не пита. И може би за добро, защото за да продължиш да живееш без да те измъчва съвестта, трябва да заровиш миналото колкото се може по-надълбоко. Но Златко е непримирим, той рови и показва истината - не толкова от историческа перспектива, а по-скоро от духовна. Защото най-интересното нещо в книгата са нейните герои и техните истории.
Не смятам да ви разказвам нищо за сюжета и героите, защото те са твърде преплетени и взаимносвързани. Главите са кратки и действието се развива бързо. Всяка е посветена на различен герой, като темпото върви чудесно. Всъщност книгата звучи изненадващо съвременно. Езикът й на места е архаичен и напомня на онова старо българско писане, с което помним Йовков, и което толкова ме дразнеше в "Бежанци", но тук Златко е постигнал добър баланс между селото и града, между старото и новото. Съвсем към края имаше 1-2 глави, които ме подразниха с леко снизходителната си патетика, но това е простимо. Книгата си стои чудесно като самостоятелно произведение, но разбрах, че ще има и продължения. Супер, препоръчвам!
Издателство: "Сиела"
Други рецензии:
Книголандия
Страницата във фейсбук: https://www.facebook.com/izumenmartin
Коментари
Публикуване на коментар