четвъртък, 24 юли 2014 г.

"Островитяни" - Кристофър Прийст


"Островитяни" на Кристофър Прийст е експеримент, който няма да се понрави на всички. Със своята нетипична структура, романът ни запраща в безвремието на човешката самота, без да очаква нашето одобрение. Това е книга-пъзел, която всеки трябва да сглоби сам за себе си. 

За какво става въпрос? Ако кажа, че е трудно за обяснение, сериозно ще подценя сложността на плетеницата от съдби и сюжети, които авторът разбърква в своя имагинерен свят. Да започнем оттам, че описаните събития се развиват в Архипелагът на сънищата - място, познато от предишна книга на Прийст (все още неиздадена у нас). Островите обаче са странни. Те не подлежат на описание, защото сякаш се движат. Никой никога не знае как точно да стигне от едно място на друго. Ние също биваме захвърлени в подобна несигурност. 

Цялата книга се явява нещо като пътеводител, а всяка глава - описание на остров. В първата част на главата обикновено се описва самия остров, неговите характерни черти (природа, индустрия, търговия и т.н), а във втората част - едно-две събития, които са се случили на този остров, засягащи някои от главните герои. Тези герои стават главни, не защото знаете нещо за тях, а защото се споменават в предишни островни описания. Едни от най-важните са: Батхърст - художник, който с любовните си похождения и бохемския начин на живот често напомня на Байрон; Йо - която изгражда арт инсталации, преобразяващи силата на ветровете в чиста музика; Частър Каместън - може би самият автор на пътеводителя, който е замесен в мистерия с илюзионисти (намигване към "Престиж"); и Каурер - еманципирана жена, която става символ за хиляди, но също крие своите тайни. 

След изключителните "Преобърнатият свят" и "Престиж", Прийст продължава да се утвърждава като един от любимите ми автори на научна фантастика. Но това не е типичната научна фантастика, която можете да очаквате. Наистина и двата елемента (наука и фантастика) присъстват, но подходът е оригинален. Науката в този случай се изразява предимно в геодезия, а фантастиката (освен измисления свят, разбира се), в изкривявания на времето и наподобяващи Alien същества, които се появяват в една от главите. Прийст е отделил сериозно внимание и на изкуството. На едно място в книгата пишеше, че целият архипелаг е съставен предимно от спокойно хора, които се занимават предимно с изкуство.

Изключителна книга, която поради своята специфика, за съжаление, не мога да препоръчам на никого, но мога поне да се опитам да изразя въодушевлението си от титаничното постижение на Прийст - да ни даде толкова много и същевременно толкова малко, а накрая да ни остави в съмнения, пленени от собствените си емоции, да се питаме - какво всъщност е "Островитяни". 

Корицата на Николай Пекарев е нещо с което можем да се гордеем като целокупен български народ, а "Август" са изключително симпатично малко издателство, което дълбоко уважавам заради професионалния им подход и любезното отношение. Подкрепете ги (както можете)! 

Издателство: Август
Превод: Петър Тушков

Други рецензии:
Jen (феноменално ревю)

Няма коментари:

Публикуване на коментар