четвъртък, 7 август 2014 г.

"Кралят в жълто" - Робърт У. Чеймбърс


Огромен фен съм на сериала Истински детектив, който тази година хвърли всички любители на качественото кино във възторг, и ни напомни, че телевизионният формат далеч не е преминал златните си години. Деветте епизода проследяват седемнадесетгодишното преследване на сериен убиец от двама детективи. Покрай основния сюжет обаче се споменава и мистичният град Каркоса, където броди Кралят в жълто, когото убийците са издигнали в култ. Кратко проучване ни отпраща към 1895 г. (годината, в която Хърбърт Уелс публикува "Машина на времето") и произведението на Робърт У. Чеймбърс, което за първи път се издава и у нас.

Всъщност книгата е сборник с разкази, чието действие се развива предимно в Европа, а главните герои са американци, занимаващи се с изкуство. "Кралят в жълто" е пиеса, на която те случайно попадат, след което разсъдъкът бавно започва да си отива, давайки място на фантастични и ужасяващи видения. Втората част на книгата е малко по-праволинейна и повечето читатели я намират за скучновата. На мен не ми направи такова впечатление, но определено разказите в началото са по-добрите.

Първият ни герой е млад мъж, който пада от коня си, след което, докато се възстановява, прочита "Кралят в жълто". Интересното е, че на места Чеймбърс се заиграва с фантастичния елемент, оставяйки ни да гадаем дали пък всичко не е просто илюзия, породена от болест или други обясними причини. Младият човек започва да посещава обезобразен странник, който носи престижното звание Реставратор на репутации. Клиентите им са от цяла Америка, а работодателят е само един (и обича да се облича в жълти дрипи). Нашият герой вярва, че е потомък на Кралят в жълто, и е готов да стигне до крайности, за да се отърве от конкуренцията.

Камила: Сър, ще трябва маската си да свалите.
Непознат: Нима?
Касилда: Да, време е. Останалите всички захвърлили сме скритостта.
Непознат: Но аз не нося маска.
Камила (ужасено шепне на Касилда): Не носел маска? Не носел маска?


Откъсът е цитат от пиесата "Кралят в жълто", която героите на разказите четат. Ние така и не добива реална представа какво се случва в самата пиеса, но това е добро решение от страна на автора. Мистерията не бива да се нарушава, особено когато има слухове, че текстът може да подлуди четящите го. В "Маската" се отправяме към Русия, където млад интелектуалец успява да превръща всичко живо в скулптора, само като го потопи в специален разтвор. В "Госпожица д'Ис" един ловец ще навлезе в непознати земи, озовавайки се в средновековен замък, където любовта с младата принцеса е невъзможна, а ние отново се питаме дали всичко е реалност.

Чудех се дали някой ще се сети да издаде книгата у нас, имайки предвид грандиозния успех на сериала. Честта се падна на младото издателство "Deja Book", което за пореден път демонстрира добра ориентация на пазара, комбинирайки страхотното качество с адекватния избор. Корицата е нещо великолепно, а в книгата не намерих нито една правописна грешка. Преводът също е spot on.

Трудно е да се препоръча такава книга, защото не всеки ще я оцени. На места е тежка за четене, а нестабилното психическо здраве на героите допринася още повече за объркването на читателя. На мен обаче ми хареса, даже повече - книгата остави траен отпечатък в съзнанието ми, което напоследък се случва все по-рядко. Страховитата, наситена с тягостно очакване атмосфера, постоянното присъствие на смъртта и невъзможната любов напомнят на Едгар Алан По, но в един много по-суров и неизпипан вид. Точно така, както трябва да бъде!

Издателство: Deja Book
Преводач: Радин Григоров

Други рецензии:
Книголандия
Книжен Жор
Книжен Петър
Книгозавър
Love Big Books
Аз чета
Ловци на книги
На по книга, две

Няма коментари:

Публикуване на коментар