четвъртък, 6 ноември 2014 г.

"Кривата на щастието" - Иво Иванов


Имах честта и удоволствието да се запозная с Иво Иванов (спортен журналист, живеещ и работещ в Канзас, САЩ) преди няколко месеца на премиерата на неговата книга в Пловдив. Едва ли някой ще забрави емоционалната среща с този толкова открит и добросърдечен човек, който не успя да сдържи чувствата си, завинаги свързани с неговите истории. 

Не случайно подзаглавието гласи - "За спорта, Вселената и всичко останало...". Това не е книга, предназначена единствено за заклети фенове на американския футбол, тениса или баскетбола. Това е книга, събрала в себе си житейските съдби на истински хора, които по някакъв начин са впечатлили Иво със своя драматизъм и са подбудили у него желанието да ги сподели със света. Тези истории надскачат границите на обикновената журналистика, защото са писани със страст и лично отношение, без да стават натрапчиво патетични или сълзливо сантиментални, което е изключително голяма рядкост у нас.  

Първата статия е за цената на живота, за неосъзнатата цена, която понякога други хора са платили, за да можем ние да имаме възможността да живеем. Джо Делейни - феноменален играч по американски футбол се разхождал един ден в парка, когато видял, че три млади момчета се канят да влязат в опасно дълбокото езеро, което всъщност било замаскирана индустриална яма. След като не обръщат внимание на предупрежденията му, децата скачат да плуват, но не след дълго започнали да се давят, изненадани от седемметровата дълбочина. Делейни жертва живота си в този ден, за да ги спаси. Разказът обаче започва с друг герой - Марти Холанд, който всъщност е едно от тези деца, но по-голямата част от живота му ще мине зад решетките. "Защо, по дяволите?" - пита се Иво накрая, съдбата понякога е толкова несправедливо хаотична.

Но не цялата книга е съставена от подобни мрачни истории. "Писък в нощта" например разглежда интересния феномен на крещящите тенесистки, чиито гласове понякога достигат фантастичните 102 децибела - "което е колкото двигател на малък реактивен самолет". 

"Аа-я-оу-оууу!" "Аа-я-оу-оууу!" "Аа-я-оу-оууу!" 

И така, докато някой от публиката не получи психологически breakdown. Всъщност този крясък можел да се използва и като стратегия (не знаех, но в тенисът всъщност играчите мислели по няколко хода напред, досущ като в шаха). Моника Селеш започнала да използва този дразнещ вик, за да разконцентрира своя опонент. Крясъкът й започвал малко преди удара и продължавал да се носи над корта след като топката вече е преминала линията на мрежата. И понеже контактът на топката с ракетата произвежда звук, който има определена тоналност, по него опитните тенисисти успявали да определят плътност, фалц и понякога дори посоката на пристигащата топка. Всичко това се скрива под "Аа-я-оу-оууу!". Какво ли ще стане, пита се Иво, ако този писък бъде засечен от радиолюбител на друга планета. 

"- Адмирал Гррр, засякохме съобщение от земята!
- Хайде де! Сигурен ли си, Фрр? Живот на земята? С тази атмосфера? Какво гласи съобщението?
- Явно загиват, г-н адмирал. Сигурно е късно да им помогнем. Посланието им е просто ужасяващ вик на агония. Ако не ми бяха здрави и трите сърца, нямаше да го издържа.
- Колко тъжно, Фррр. Би ли ми пуснал записа?
- Разбира се. С огромно неудоволствие. Ето го: "Аа-я-оу-оууу!". 

Много странно се чувствам да преразказвам тези статии. Лишени от неповторимия стил на Иво, те си остават просто истории, с каквито ежедневно сме засипвани в интернет. Важното е някой да спечели вниманието ни и да ги направи лични. Прочетете още: "Кривата на щастието", "Невидимият просяк" и "Градче в прериите". Кратки са и ще добиете представа за целия сборник (който, разбира се, препоръчвам горещо).

Издателство:
Вакон

Други рецензии:
Книголандия
Книжка с мишка

Няма коментари:

Публикуване на коментар