"Мисленето" - Даниъл Канеман


Очаквах "Мисленето" на Даниъл Канеман да бъде трудна книга за четене, изпълнена с терминология и скучни пасажи за безинтересни теми, но каква радост - тя се оказа точно обратното. 

 "Когато ни попитат за какво мислим, в нормалния случай можем да отговорим. Вярваме, че знаем какво става в ума ни: съзнателна мисъл, водеща до друга. Но това не е единственият, нито пък е типичният начин, по който работи умът."

Това е книга, която изследва различните начини на мислене, които биват два основни типа - интуитивно (Система 1) и логическо (Система 2). Първата система оперира автоматично и бързо, с малко усилие или изобщо без никакво, и без чувство за съзнателен контрол. Това е мисленето, което не осъзнаваме напълно, шофирайки, взимайки бързи решения или решавайки лесни задачи като "Колко е 2+2?". Втората система обръща внимание на изпълнените с усилие умствени дейности, които го изискват, включително сложните изчисления. Това са всички осъзнати дейности, като това да преброим колко пъти се повтаря буквата "а" на някоя страница или да попълним данъчна декларация. 

В първите глави Канеман обяснява начина на функциониране на тези системи и показва техните разлики. Както знаем, еволюцията си знае работата, така че всяка система не съществува случайно и си има своя важна функция. Обикновено мисълта първо преминава през интуитивното мислене и чак когато задачата изисква повече внимание, мозъкът ни "превключва на втора скорост". Канеман представя един прост ребус, като препоръчва читателят да не се опитва да го реши, а да се вслуша в интуицията си. Пробвайте и вие:

Една бухалка и една топка струват 1,10 долара.
Бухалката струва с един долар повече от топката.
Колко струва топката?

Отговорът, който ви идва първо наум, разбира се, е числото 10 - 10 цента. Но ако отделите повече внимание, ще видите, че задачата е подвеждаща и истинският отговор е 5 цента, защото ако топката струва 10 цента, тогава общата сума ще бъде 1,20. Това е чудесен пример, който илюстрира измамното чувство за лекота, което изпитваме, когато ползваме интуитивното мислене. Тоест, то може да бъде измамно, ако го оставим да ни подведе, че знаем отговорите, преди да обърнем по-сериозно внимание на въпроса. 

Друго, което научих е, че лошо отпечатаните думи могат да влияят върху оценката за истинност, а емоциите стимулират или пречат на двете системи. Каузиалното и стратегическото мислене са в директен сблъсък, а повторението може да прави една ситуация, колкото и да е необикновена, позната и лесно смилаема. Канеман разказва как с жена си са срещнали познато семейство на другия край на света, което, разбира се, ги е учудило, но когато двете семейства се засичат още веднъж, но този път в родния Лондон, месец по-късно, срещата по никакъв начин не ги изненадва. Реално погледнато, това е също толкова уникална случка, каквато е и първата, но понеже мозъкът я асоциира с повторение, тя става нещо обикновено. 

Подобни забавни примери изобилстват в цялата книга, но най-приятното е самият тон на автора. Той е приятелски, внимателен и дори нетърпелив, изобилстващ от любов към науката. Това си е живо доказателство, че човекът разбира добре човешкия мозък и по какъв начин думите най-добре се усвояват. Поради тази причина, след всяка глава има изречения, носещи в себе си основните точки от главата - познат метод, за по-добро запомняне. Препоръчвам на всеки! 

Издателство:

Превод:
Жана Ценова

Други рецензии:
Pulp Fictions


Коментари

  1. тая загадка с бутилката и топката става 4 пъти по-сложна заради бухалката

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ахахахахха леле... вкарал съм бутилката поради някаква причина... съжалявам! :D

      Изтриване
  2. Къде е уловката?

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации