"Избраните творби на Т. В. Спивет" - Рийф Ларсън


Като малък обожавах книги с картинки. Не съм съгласен, че те по някакъв начин ограничават въображението. Когато са използвани по адекватен начин, илюстрациите спомагат за атмосферата на книгата и още повече подбуждат четящия да развихри въображението си, да довърши работата, започнатата от художника. Затова веднага "Избраните творби на Т. В. Спивет" привлече вниманието ми. С любопитната корица и нестандартния си, по-голям формат, книгата изпъква на всеки рафт. 

Романът (така ще го наричаме, въпреки че у нас обичаме да гледаме отвисоко на всички книги, които на пръв поглед ни се струват за деца) е разказан от гледната точка на дванадесетгодишния Т.В. Спивет - вманиачен картограф, жив гений, който обитава със семейството си малко ранчо в Монтана. Един ден момчето получава телефонно обаждане от престижен научен институт във Вашингтон, от където му съобщават, че е спечелил тяхната голяма награда и желаят той да дойде лично, за да я получи. Ще се радват и да изнесе реч. Те, разбира се, не знаят, че Спивет е само на 12 години.  

Така започва дългото приключение (вижте на картата разстоянието между Вашингтон и Монтана). Спивет избягва от вкъщи и хваща товарния влак, използвайки всичката си изобретателност. Нужна е и смелост, защото приключенията, които го очакват не са за всеки.
Междувременно получаваме и много информация за неговите родители. На тръгване Спивет задига импулсивно една от тетрадките на майка си, само за да разбере, че тя притежава страна, за която той изобщо не е предполагал. 

Книгата е дебютна за Рийф Ларсън, който според Vanity Fair е получил почти един милион долара от издателството за правата, поради огромната конкуренция. И има защо. Книга с подобен размах ще се продава с десетилетия. Кой не би купил на детето си нещо толкова шарено, което да подбуди хлапето да играе повече навън. И това наистина е едно завръщане към класиките на Марк Твен и неговите мръсни, потънали в кал герои, които пътуват по реката, но тук копнежът за приключения сякаш не е чак толкова достоверен.
Малката критика, която си позволявам да отправя, е към средната част на книгата, където историята на майката не беше довършена; както и към последните страници, където нещата сякаш започнаха да излизат извън контрол и всичко бавно започва да потъва надолу, принуждавайки ни да решим дали ще приемем решенията на автора. На места Ларсън ме вадеше от историята, поради постоянната необходимост да чета бележките (познат похват на съвременните автори да разчупят наратива, който не ми допада особено). Така че имайте предвид, че макар да е "детска книжка", едва ли ще я довършите за ден-два. 

Но в крайна сметка дългото четене си заслужаваше. "Избраните творби на Т. В. Спивет" е книга за дългите пътувания, които понякога предприемаме, за да оценим хората които са около нас. Издателство "Милениум" правят едни от най-красивите детска книги и усърдието, което инвестират във всяка една от тях, трябва да бъде пример за всички останали. Само си припомнете "Изобретението на Хюго". Абсолютно никакви забележки нямам към превода, който на места не изглеждаше като лесна задача. Препоръчвам! 

П.П: А можете да обърнете внимание и на филма с участието на Хелена Бонъм Картър, чийто трейлър слагам тук:


Издателство:
Милениум

Превод:
Невена Дишлиева-Кръстева
Владимир Молев

Други рецензии:
Книголандия
Книгозавър
Библиотеката
Аз чета

Коментари

Популярни публикации