"Как наказва Бог" - Катерина Стойкова-Клемър


Всеки път се обяснявам, че не разбирам много от поезия, но ето че продължавам да се напъвам да пиша ревюта за стихосбирки. Човек явно го влече винаги онова, дето не му е съвсем ясно.

Първото ми впечатление от книгата беше - не разбирам нищо от корицата! Какъв е тоя текст? С огледало ли трябва да се чете? Какви са тия черни човешки фигури и наподобяващи сперматозоиди глави. Казах си, че това трябва да е нещо АРТ, нещо не съвсем за мен. Но след настойчивите препоръки на няколко приятели реших да хвърля едно око (в крайна сметка стана ясно, че рисунките илюстрират чудесно основните теми).

Катерина Клемър не моли Бога. Тя по-скоро се страхува, че през цялото време той е чувал молитвите й и така тя е избегнала някакъв тъмен, непрозрим, но все така неин дял от света.

Така пише в предговора Кристин Димитрова. И е права. Това е стихосбирка за ужаса от сбъднатите молитви. Сега веднага някой ще се заяде, че авторката от 1995 година живее в САЩ и толкова няма за какво да пише, че почва да се оплаква, че всичко й е наред. Да, ама човек наистина трябва да изпита какво е да ти се сбъднат всички желания и след това да се чувстваш с празни ръце. Славой Жижек казваше някъде, че когато фантазията се превърне в реалност, тя става кошмар.

Поискай и ще ти се даде
           два пъти.


Веднъж - да го изгубиш
           и да оживееш.

Втория път ще се наложи
            да избираш:

всичко,
            което искаш,
срещу всичко,
           което имаш.

Харесах стихосбирката. Не заради някакво впечатляващо стихоплетство. Защото честно казано в повечето редове виждам един минимализъм, който напоследък започва да се използва твърде често. Хареса ми друго. Мислите, които макар и представени като записки, като разсъждения в тип "Към себе си" на Марк Аврелий, все пак съдържаха нещо преживяно, някаква истина за живота и дори едно задълбочено изследване на така наречения "успех".

Издателство: ICU
Други рецензии:
Аз чета
Книголандия
Книжно


Коментари

Популярни публикации