вторник, 10 ноември 2015 г.

"Синът на акордеониста" - Бернардо Ачага


Допреди месец не знаех почти нищо за народа на баските, а когато попитах приятелите си, единствената реакция беше: "Аа, да, баските, баските сепаратисти". Недопустимо е с това да се изчерпва знанието ни за един народ, намиращ се не в някое отдалечено кътче на света, а съвсем близо до центъра на Европа - сред райските пейзажи на Северна Испания.

Всеки може да прочете статията в Уикипедия (препоръчително английската), ако иска да научи повече за културата на този народ. Моят подход обаче беше по-различен - да открия книга от баски автор, по възможност съвременен. Вярвам, че най-добрият прозорец към чуждия живот се изгражда с помощта на думите и умението да разказваш. С Бернардо Ачага успехът ми беше двоен. Не само че открих съвременен майстор на словото, който пише за живота в Северозападна Испания, оказа се, че книгата му дълбае в миналото и отдава почит към езика и културата.

"Синът на акордеониста" е топла книга, събуждаща спомени от детството. Напомни ми на онези, огрени от слънцето филми, като"Ново кино "Парадизо" на Торнаторе и "1900" на Бертолучи, в които магията на откривателския дух се случва на фона на войни и предателства, а децата бягат, изгубени в собствения си свят. Разбира се, след това идва моментът на събуждане, когато шокираща тайна бива разкрита и светът рязко изгубва топлината си.

Книгата е едно продължително напластяване на случки и разкази, които оформят крайното впечатление за героите и тяхното минало. Големи къщи; коне, тичащи свободно в окъпаните от слънцето поля; задължителната първа любов на село (ето чудесен пример за всички родни автори, които във всеки втори роман се опитват да опишат идиличния живот на село, проваляйки се жалко в грозно обрисувани клишета, напоени с груба сантименталност).  


Разказва Давид - синът на акордеониста, както подсказва и заглавието, но авторът още в началото се разграничава от своя герой чрез хитър похват. Първата глава е разказана от Йосеба, който посещава дома на своя стар приятел от детството Давид, който вече е починал. След кратък разговор със съпругата му, Йосеба решава да прочете записките на Давид, които обхващат живота им в Обаба от началото на 30-те години.. Докато ги редактира, оформяйки ги в книга, Йосеба все повече допълва от собствените си спомени, превръщайки ръкописа в един колективен поглед към миналото. Не знам дали това е отражение на действителната работа по книгата, но е изключително успешен механизъм, имайки предвид темите на книгата.

Чрез това присвояване на идентичност, авторът пристъпва към същественото. Завръщане към корените; търсене на устойчивост в предците, както и отговори на въпроса "кой съм аз?", скрити в мистерията на езика. А езикът е баски, на който оригинално е издаден романът - още един жест на почит към националната принадлежност. Но без патетика и сантимент. Може би с малко романтика, но тя винаги има навика да се промъква, когато заговорим за миналото.

"Синът на акордеониста" е рядко успешна книга, която изпъква сред множеството неуспешни опити за автентичен портрет на един народ. Без да изкривява миналото за собствена полза, без да загрозява с излишни драматични сенки, с ясна и подредена мисъл, романът очертава контурите, върху които всеки читател ще нарисува собствения си живот. Така книгата надскача границите си и вместо за Обаба, става за Пловдив или за София, или за някое село, където сте играли и където сте целунали някого за първи път.

Интервю с Бернардо Ачага

Няма коментари:

Публикуване на коментар