"Петата купа" - Дан Симънс

Дан Симънс е като кутия с шоколадови бонбони. Никога не знаеш какъв ще ти се падне. С лешник или от ония гадните с кокос, дето като ги дъвчеш и... но както и да е, да се върнем на автора. Чел съм Хиперион и Ужас. И двете ми харесаха, макар че в стотиците страници обем неизбежно имаше досадни и дори нелепи епизоди (сцената с летящото килимче в Хиперион и финала на Ужас например).

За какво иде реч? В една дъждовна мартенска вечер писателят Хенри Джеймс се приближава до река Сена в Париж, готов да скочи. В ръка държи кутийка с прахта на сестра си, която е починала предишната година. Романите му не се продават и депресията го е тласнала до отчайващото решение. Стигнал до ръба, Джеймс вижда в сенките наблизо силуета на друг мъж. Каква е изненадата му, когато разбира, че това е Шерлок Холмс, който също не вижда смисъл да продължава съществуването си. В този топъл миг на общо отчаяние, Холмс предлага да отпътуват за Америка, където прочутият детектив има недовършена работа, свързана със самоубийството на Клоувър Адамс – стара приятелка на Хенри Джеймс.

Оттам нататък действието се пренася във Вашингтон, където детективът разследва случая, убеден, че е убийство, в което е намесена конспирация на отколешния му враг Мориарти. Най-интересното от литературна гледна точка е смесването между реалност и фикция. В романа нагледно ще видите онази истина, за която пише Умберто Еко в своите есета, че за четящия, добре описаният литературен герой е истински и притежава тежест, не по-малка от тази на историческа личност.

Всички познаваме Шерлок Холмс. Ако не сте чели историите на Артър Конан Дойл, то поне обичате да гледате сериали, където често сте срещали (дори несъзнателно) образа му. Арогантен, безпардонен и зависим от морфина гений, който остава неразбран и т.н… Какво обаче знаем за Хенри Джеймс? В романа той е страхлив и затворен човек, но не и карикатурен. Домошар, който не обича приключенията, но има нужда точно от едно такова. Интересен герой с вътрешна борба, минало, което засилва мотивите му и го прави непредсказуем. 

Хенри Джеймс(1843 - 1916)

Простете, но горе съм ви подвел мъничко. Казах, че знаем всичко за Шерлок Холмс. Не е съвсем така. Тук разполагаме с нещо невиждано (поне за мен) засега. Шерлок Холмс, който по пътя на дидактичните си умения е стигнал до извода, че е литературен герой. Колко добро попадение е това! Сигурен съм, че Симънс се е наел с тази книга главно поради тази идея, както и споменатата комбинация между фикция и реалност, а и Хенри Джеймс му е любим писател (склонността към дебели романи свидетелства за това).

Симънс е ужасно обстоятелствен. В Ужас това не ме дразнеше, защото се прехласвам по кораби като всяко момче, но когато има сцена с вечеря или обяд и трябва да ми се каже кой какво яде, какво включва менюто, че и на френски... не, благодаря!

Когато някой реши да пише книга, ситуирана в края на 19 век, решава, че е нужно вътре да вкара всички колоритни образи от онова време. Затова ще срещнете Марк Твен и Теодор Рузвелт. Не че са важни за историята. Особено Рузвелт, който се появява просто за една вечеря, където разгръща тогавашните си разбирания. Неща, които Симънс по-добре да запази за разговорите след вечеря, когато с колегите си пият портвайн и пушат лули до камината.

Статуята на Клоувър Адамс. Адамс, заедно със съпруга си е била част от Петта купи, като двамата са били приятели на Хенри Джеймс, който черпи вдъхновение от нея за два свои романа: Портрет на една дама и Дейзи Милър.

Мистерията в романа не ме грабна. Най-добрият момент беше този със статуята, който наистина ще ви изненада и ще ви държи в напрежение с чудесната си атмосфера. Всичко останало е твърде досадно, заобиколно и човек често може да загуби нишката кое писмо към кого е било изпратено и така нататък... общо взето към края няма да ви пука кой уби Клоувър Адамс. Което всъщност не знам дали е критика, ако считате за плюс, че книгата поема по нова посока и го намирате за вълнуващо. Факт е, че романът изоставя напълно мистерията с Клоувър и се фокусира върху Холмс (все пак заради него си купихте книгата, нали?).

В един от пасажите Шерлок Холмс се преоблича и навлиза дълбоко в бедняшкия квартал, купува си хероин и след това посича сума ти разбойници в изоставена сграда. Хареса ми динамиката между главите. След наситена с движение сцена, идва дълъг разговор с препратки и бавно разгадаване на мистерии. Не е изненада, че Симънс е овладял изкуството да построява добре героите си и да разгръща историите ми в стотици страници. Даже имам чувството, че вече го прави със затворени очи.

Всъщност през 1943 Шерлок Холмс наистина отива във Вашингтон (поне в киното). 

Дразнещото е, че книгата, подобно на Ужас е писана сякаш без да е измислен финал. Всичко свършва изведнъж, писателят си изтупва ръцете, казва: Това беше всичко. Приключението, на което сме поели в началото, внезапно секва. Шаблонен край, взет сякаш от някой сериал.

Жалко е, защото книгата има качества и въпреки всички критики, бих казал, че си заслужава четенето. Не съжалявам, че инвестирах седмица от читателския си график за нея. Ако човек е търпелив и си води записки, може наистина да научи много за епохата, а още по-добре ще е да се запознае с творчеството на Хенри Джеймс, което често остава пренебрегвано заради обема си (някой най-накрая да издаде разказите му у нас!).

Добър превод, добра редакторска и коректорска работа (не видях никакви грешки). Единствено корицата...  

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да поръчате сборника ми с разкази „Когато великани ходеха по земята“ от сайта на „Жанет-45“. Това ще ме направи богат и щастлив, каквито са всички български писатели.

Коментари

  1. Мда, определено звучи като Дан Симънс, който има чудесна идея, но не му се работи достатъчно, за да стане нещо наистина качествено като "Хиперион".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако знаеш колко груби фактологически грешки има. В последствие други по-наблюдателни от мен ми ги показаха. От сорта на... едни пари в началото (доста важни за сюжета) са една сума, в края на книгата са друга сума, месецът се променя на едно място...

      Изтриване
  2. И аз очаквах повече от Дан Симънс, за пръв път ми се случва да си планирам страниците за деня за четене, само за да я дочета. "Ужас" ми хареса много повече.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации