сряда, 29 юли 2015 г.

"Празникът на незначителността" - Милан Кундера



Петата книга, която прочитам от Кундера. Още в предишните се оформи схема, която тази само затвърждава. Няколко герои, редуващи се глави за всеки от тях, 60-те години в Чехия и Франция, руски анекдоти, смях през сълзи, Ницше.  

За Кундера важи следното правило: ако си чел една, чел си всичките. И все пак, има нещо, което ме влече към всяка нова негова книга. Може би философската основа с нейните тълкувания и интерпретации (най-интересните му книги са за изкуството на романа). Както и да е, тази е само 100 стр. Чете се за два часа. Казах си, какво толкова.  

Никой не се интересува от героите на Кундера, защото самият той не се интересува от тях. Те са просто модели от предварително закодирани импулси, които се движат по начертания от автора път. Той ги използва, за да илюстрира тезата си, да задълбочи размишленията си с примери. Намирам това за досадно и бездушно. Не казвам, че героите са плоски, че им липсва психологическа дълбочина. Напротив. Те имат проблеми с любовниците си, с майките си, с характера и идентичността си. Проблемът е, че не ги чувствам като живи хора. Липсва я художествеността, онова на пръв поглед излишно време, отделено за описания. 

Най-добрата част от тези 100 стр. е анекдот, който Сталин разказва на приближените си. Великият лидер отива на лов. След като изминава тринайсет километра, вижда дърво, на което са накацали 24 яребици. Той е взел само 12 патрона. Какво прави? Стреля, убива 12, след това изминава тринадесетте километра до вилата си, взима още патрони, връща се при дървото и убива останалите птици. Ок, самият анекдот не е кой знае какво, но реакцията на слушателите е интересна. След събранието всички отивали в общата баня, където започвали да роптаят, че Сталин се подиграва с тях, че подобно геройство е невъзможно. Никой не предположил, че великият вожд, чудовището, богът, всъщност се шегува.  

"Никой от обкръжението му вече не знаел какво означава да се шегуваш. И точно това според мен възвестява настъпването на един нов голям период от Историята.

Кундера свързва този анекдот с Калинин - приближен на Сталин, който имал слаб мехур и често ходел до тоалетната. Сталин нарочно удължавал срещите, за да се наслаждава на терзанията на своя подчинен. Много често Калинин дори се изпускал. И когато руската армия завзела един от ключовите градове през Втората световна - Кьонигсберг, Сталин го кръстил на Калинин и градът станал Калининград. Защо, пита се Кундера, този толкова важен град е кръстен на един от най-незначителните комунистически функциониери, и още по-важно, защо градът все още е запазил името си, за разлика от всички останали социалистически бастиони. Много просто, отговаря си Кундера, заради "празникът на незначителността".



Издателство:
Колибри

Други рецензии:

събота, 11 юли 2015 г.

"Вълци" - Хилари Мантел



Когато някой ми каже, че чете исторически роман, си представям книгите на Филипа Грегъри, Пол Дохърти и Кен Фолет. Книги, които... хм, не блестят с кой знае каква художествена стойност. Разбира се, има и изключения, но в повечето случаи авторите на този тип литература използват познати схеми, които просто позиционират в някоя изминала епоха, добавят няколко известни личности и стискат палци формулата да сработи. Липсата на богата историческа подготовка или по-скоро компромисите, които си позволяват да правят в името на четивността замъгляват стойността на книгите и създават погрешни представи за историческия период в главите на хората, които разчитат на художествената литература и филмите, за да разберат "какво е било"

Хилари Мантел обаче е изключение. През 2009 година тя спечели най-престижната британска литературна награда "Ман Букър", а три години по-късно сътвори история, като я спечели за втори път, с продължението на "Вълци" - "Доведете телата" (отново издание на "Еднорог"). С това Мантел става първата жена и изобщо първият британски автор, удостоен два пъти с отличието.

Романът се фокусира върху живота на Томас Кромуел - една от най-значимите фигури в двора на Хенри VIII, бъдещ канцлер и основен двигател за английската реформация. Мантел проследява живота му от тежкото детство в Пътни, през адвокатската кариера, чак до позицията на личен асистент на кардинал Уолси - който по това време е един от най-влиятелните мъже в Европа.

Ако прочета още една книга, в която връзките на Хенри VIII са основната драма, ще си наметна расо и ще отида да живея в гората. Няма нищо по-досадно от това за пореден път някой да ни занимава с любовните афери на разюздания крал и с трагичната съдба на Ан Болейн. Едва ли има по-експлоатиран исторически персонаж от нея. Оставете момичето на мира! По това време са се случвали далеч по-важни събития и чест й прави на Мантел, че обръща внимание на тях. Английската реформация заслужава далеч по-голямо внимание, отколкото любовните забежки на един свободолюбив крал.

Срещу Кромуел Мантел поставя Томас Мор - да, онзи от "Мъж на всички времена", страдалецът, идеалистът, който написва "Утопия". Тук обаче той е представен като неприятна личност, фанатичен и суров преследвач на всички, които не са съгласни с разбирането му за евангелията. Всеки сблъсък между двамата е чисто литературно удоволствие.

Всеки път, когато срещне Мор - Мор е звезда от чужд небосклон, поздравява го само с мрачно кимване - му се иска да попита "Какво не е наред с теб? А може би нещо не е наред с мен? Защо всичко, което знаеш, всичко, което си учил, потвърждава за теб онова, в което си вярвал преди? Докато в моя случай онова, в което съм вярвал, онова, с което съм израснал, се руши, късче по късче. С всеки изминал месец нещата, считани досега за сигурни в този свят, стават все по-нестабилни. Покажи ми къде в Библията си срещнал думата "чистилище". Къде си видял да се споменават думи като "реликви", "монаси", "монахини". Покажи ми къде там пише "Папа".




Кромуел е тих, сдържан, суров и дисциплиниран мъж, който пази кратката си усмивка за съпругата си вечер.Подготвя се какво ще й каже, за да я разведри, още докато пътува към дома. На работата няма място за шеги, няма място за разсеяност. Той си спомня как в Италия е избягал от лукавата ръка на Чезаре Борджия, как е бил ухапван от змия и е оцелял. Мъдростта на Кромуел се е формирала в движение, в калните бойни полета, когато е бил войник, когато е виждал смъртта. Малко са хората в кралския двор, които са толкова калени и издръжливи, малко са хората, които са толкова прозорливи.

Господи… на моите години би трябвало да съм наясно. Няма да се издигнеш с ум или оригиналност. Няма да се издигнеш със сила. Човек се издига, ако е ловък мошеник.

Това е историческият роман, който трябва да прочетете. Скоро разглеждах раздела в една книжарница. Почти всичко изглежда еднотипно и стерилно. Опитайте с "Вълци", отворете си паралелно интернет и проучвайте, проучвайте, проучвайте. Всяко нещо, което ви е непознато, всяко нещо, което ви се стори интересно. Рядко съм изпитвал толкова голямо удоволствие от толкова обемна книга.

П.П: Снимката по-горе е от сериала на BBC с участието на феноменалния Марк Райлънс - един от най-големите английски театрални актьори и бивш директор "Глоуб". Ако бях на ваше място, щях да хвърля едно око.



Издателство:
Еднорог

Други рецензии:
Книголандия
Аз чета
Интервю с писателката