"Хроника на хилядната година" - Раул Глабер

Още едно чудесно издание от поредицата "Vita christiana" на издателство "Изток-Запад", което ми беше в пъти по-интересно от (както се изрази един приятел) "извратената мизогеничност" на св. Августин в неговите писма към жени. Обещавам, че другата седмица няма да ви занимавам повече с толкова стари и нечетими от повечето хора текстове, но все пак трябва и аз да си начеша крастата. 

"Хроника на хилядната година" е нещо като сборник с есета на различни теми, които са вълнували тогавашния вярващ ум. Глабер обсъжда някои от последните крале на териториите на днешна Франция и Германия и тяхната връзка с християнството и папата. Споменават се някои ереси, знамения, чудотворни мощи и дори появяването на Халеевата комета през 989 г. Но преди всичко, книгата е един ярък пример за тогавашното монашеско вярване, че краят на света ще дойде с новото хилядолетие. Можете да си спомните истерията, която се надигаше покрай 2000 годиниа и да си направите изводите колко сме дръпнали от тогава.  

Глабер е роден в края на Х в. в Бургундия. За живота му не е известно много. Едно е сигурно - бил е ученолюбиво момче, което явно е предизвиквало завист в другите монаси и поради тази причина често му се е налагало да сменя местоположението си. През 1031 се настанява в Клюни, където започва своята "История". Творбата му е един от основните източници за историята на Франция от това време, но най-голям акцент Глабер поставя върху неизбежния край на света, който той е вярвал ще настъпи съвсем скоро. 

Книгата е разделена на пет части, с глави, разискващи различни теми. Първата е посветена на идеята за божествената четворица - Глабер свързва по някакъв си детски начин четирите елемента (вода, земя, огън, въздух) с четирите краища на света, с четирите сезона, добродетелите и др. След това преминава към доста неясна и пълна с грешки хронология на някои от владетелите на Франция и Империята - Раул, Лотар, Отон и тяхната връзка с вярата и църквата. Разбира се - всеки, който се е показвал като вярващ е описван като успешен и благословен, а останалите-като пълни нещастници. За моя изненада е имало някакъв си крал Конан, който според Глабер се оказва да е голям гадняр, който напада съседа си. Както вече споменах - споменава се и Халеевате комета, която преминава през 989 г. и възбужда всякакви щурави тълкования и магически свойства. Глабер е приятно изненадан и от множеството мощи, които се появяват, които с чудодейните си способности изцеляват куцо и сакато. Никаква следа от критическо мислене и подлагане на съмнение достоверността на тези мощи. Както вече знаем, повечето фалшификати са именно от Средновековието. Ама... Това е положението!

И сега гледайте какво става... Имало няколко образа от Орлен, които взели да разсъждават твърде много и вижте до какви изводи стигнали: 

"Разправяха, прочее, че всичко онова, което твърди църковното учение във Вехтия и Новия завет за троичното и единствено Божество, опирайки се на знамения, чудеса и други свидетелства, било безсмислица. Уверяваха, че небето и земята, така както ги виждат хората, от никого не са били създавани и съществуват извечно. Приличаха си с еретиците-епикурейци по схващането, че плътския грях не се наказва със справедливо възмездие. Всяка християнска творба, благочестива и праведна, която се счита залог за награда във вечността, бе според тях излишен труд."  

Следва две страници неясни и глупави обяснения на автора, които уж оборват неверниците, а след това естествено идва и заслуженото наказание:

"Накрая всички, тринадесет на брой, бяха отдадени на съжжение; но когато пламъците ги заблизаха по-силно, те в един глас се провикнаха от кладата, че напоследък лукавият им бил внушил нечестиви мисли за Господа Бога Вседържителя и че заради това светотатство Той ги обрича на изкупителни страдания сега и във вечността. Мнозина от присъстващите ги чуха и тласкани от състрадание се приближиха, за да ги измъкнат, макар и полуживи, от огъня. но напразно:обърнати вече вече от пламъка на възмездието, те постепенно се превръщаха в пепел. И откриеха ли се по-късно последователи на това извратено учение, навсякъде им бе отреждано подобно наказание. А светата вселенска вяра засия по-ярко нашир и длъж по земята, очистена от плевелите на най-пагубното безумие."

В такива моменти ми идва да псувам и да звъня  на приятелите си християни, които нито познават историята на религията си, нито осъзнават, че четат същите текстове, подбудили човешки същества да извършват подобни злодеяния. И като ме пита някой после защо чета тези стари текстове - ами, ето заради такива цитати, които ни разкриват бруталната действителност на онези времена и ужасяващия монопол, който църквата е имала над мислите и телата на хората. Мисля си... Докинс и Хитченс е нямало да доживеят и 20 години в тези нечовешки условия.  

Време е да си взема малко почивка от религиозни текстове... 

Издателство: "Изток-Запад"

Страница във фейсбук: https://www.facebook.com/izumenmartin