И ВСИЧКО СТАНА ЛУНА – ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ

Днес и без това е петък, предполагам няма да имате против доброто ми настроение. Вече писах няколко думи за „Физика на тъгата", и "И други истории", които бяха възхитителни (препоръчвам също „Невидимите кризи” и „Балади и разпади”). С този последен сборник с разкази, колекцията ми придобива една желана отдавна цялост, която ми радва окото всеки път, когато погледна към рафта с българска литература.

Сборникът съдържа деветнадесет разказа, писани през последни години и излиза цели дванадесет години след "И други истории" . Част от тях се появяват първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път на едно място.

Вероятно Господинов е най-добрият ни писател, който също така е европейски писател, с когото можем да се гордеем, когото можем да препоръчваме в чужбина, където да ни представи достойно и който може би успява да изкара по-доброто в нас. В настоящата рецензия съм избрал да ви представя три заглавия, които не са задължително най-добрите, но са от онези, върху които може да размишлявате известно време.

За Лора
Този разказ ни пренася в края на 90-те, където някои очакват края на века, а други най-обикновен пуст следобед след тежка нощ. Разбира се, ако сте чели която и да е от другите книги на Господинов, знаете, че темата за края, за живот след апокалипсиса, присъства почти навсякъде.. Разказвачът посещава къщата на Яворов и там намира писмо с посвещение за Лора. Времето и пространството ли са се разместили или поетът търси вдъхновение там, където всъщност има обикновена тривиалност. Никога не става прекалено тъмно, като има сняг. Разказът се повтаря с У Яворови свети, поместен в Невидимите кризи, но тъй като за този сборник не съм писал, мисля, че е редно да бъде споменат тук.

Старецът и морето
Разказ, в който море изобщо не се появява, нито риба, дълга осемнадесет фута. Но какво тогава я свързва с повестта на Хемингуей? Възрастен мъж, който от 84 дена се бори да запази къщата си от купувачите – чужденци, които искат основно земята под нея. Времето минава, а влагата се прокарва по ъглите. За да стегне къщата си, старецът започва да продава мебели и вещи, но за съжаление никой не ги иска, а зимата наближава. Това е българският Хемингуей – онзи мъж, който дава всичко от себе си, за да успее, да запази малкото, в което вярва, само за да разбере, че в крайна сметка всичко е било напразно.

И всичко стана луна
Разказът ни отвежда в далечното бъдеще, където смъртта е станала просто формалност. Хората удължават живота си, като по-богатите успяват да доживеят до 300 г. На Кастор П. обаче му стигат и 79 г. Имайте предвид, че не всички разкази са за старци и самота, явно на мен темата ми е интересна. Та тук бъдещето изглежда добре установено, но лишено от цвят и мирис, дори акациите са силиконови, липсват люляци, с които да се сравнят. Възрастният мъж изпраща съобщение до сина си, който живее на друга планета. Синът му обаче все не идва и старецът се хваща да напише две писма. Едно до баща си и друго до сина си. Ако още не са съсипали отвъдното, ще се видим и ще се наприказваме на воля – пише той на баща си. Писмото до сина е трогателно и тъжно. 

Знаеш ли от каква материя е направен Космосът? Направен е от самота. Това е материята. А самотата е летливо вещество, което се стреми да изпълни цялото пространство около себе си.

Някои хора се оплакват, че Господинов повтаря теми, истории, примери. На мен не ми прави неприятно впечатление, поне не още. Не мисля че е прекалява, но може би се дължи на моята липса на опит в литературата. Темите все още ми се струват интересни и достатъчно дълбоки, за да търпят повторно посещение. В крайна сметка „И всичко стана луна” е чудесен сборник, идеален за първа среща с Господинов. Надявам се да ви хареса.

Издателство: Жанет-45

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да поръчате сборника ми с разкази от сайта на „Жанет-45“. Това ще ме направи богат и щастлив, каквито са всички български писатели.

Коментари

  1. В историите, в разказите му има някаква претенция, която дразни и липсва наистина историята.

    ОтговорИзтриване
  2. presly, сравни го с останалата българска литература и ще видиш, че точно при него няма претенция.

    Anonymous, не си разбрал правилно. Под "който можем да изнасяме като продукт в чужбина, който може да ни представи като хора, а не зверове" имам предвид, че България няма много добър имидж на Запад, а Господинов е един прекрасен популяризатор на нашата култура. Може би предпочиташ да ни помнят единствено със Стоичков? Кажи ми, ако обичаш, кои са твоите любими книги и какво според теб би било достойно за "световния литературен небосвод", какво за теб е качествена литература?

    ОтговорИзтриване
  3. По-скоро съм съгласна с мнението на presly и Anonymous, отколкото с Вашето, izumen. Не разбирам (въпреки цялото ми старание) какво толкова му харесвате на писането на Г. Господинов. Прочела съм му всичките книги. Всяка следваща чета единствено с надеждата и поради желанието ми да харесам истински нещо, писано от него. Не ми се получава. Смятам, че оценките за Г. Господинов и писането му са силно преекспонирани. Наистина не разбирам, какво точно харесвате на писането му (както сте писал в рецензията си), А с твърдението, че е най-добрият съвременен български писател...посмъртно (както гласи клишето) няма да се съглася. Със сигурност е продаваем, със сигурност и в Европа може да се продава (не защото книгите му са с някаква изключителна художествена стойност, а защото масовият европейски читател по нищо не се отличава от масовия български такъв), но толкова. Той и Паулу Коелю е продаваем и четен, но това не го прави стойностен. Както пише Anonymous "Да, Георги Господинов, пише поносимо на фона на повечето издавани и лансирани наши съвременници, ала уви, той няма с какво да блесне нито тематично, нито стилово на световния литературен небосвод. Добър автор дотолкова, доколкото успява да си служи с познати идеи, теми и похвати като ги побългарява. Затова няма с какво да ни е полезен, защото не учи на мисъл, а на предъвкване на вече написани неща от познатите ни класици". Нищо повече. Ако говорим за съвременен български писател, който отвсякъде заслужава всички суперлативи, изречени по негов адрес, то това е Милен Русков. ...Та тъй де, това е скромното ми мнение на читател, може би просто имам по-други литературни предпочитания! Поздрави и се радвам, че има къде да поспорим за литература.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Донякъде съм съгласен, че Господинов е преекспониран, но според мен е добър писател и нямам нищо против да се говори за него, а не за някакви откровени бездарници. :)

      Изтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации