"Маверик" - Рикардо Семлер

Историята на успеха на най-необикновеното 

работно място в света

Невежеството е опасна болест, но повечето хора са късметлии, и никога не разбират това, докато тези от нас, които са имали нещастието да се събудят от дългия, летаргичен сън на ограничеността, сега трябва да се сблъскат с огромни количества съжаление и купища пропуснати хубави книги. Не знам къде съм бил и какво съм правил преди три години, но със сигурност не съм обръщал внимание на книжния пазар у нас, защото иначе щях да забележа "Маверик" - книга за една от най-иновативните компании в света. Благодарение на няколко добросърдечни хора, тя в края на краищата стигна до мен. 

"Маверик" е част от поредицата "Шеста кохорта" на издателство "Жанет-45", която цели "да  популяризира живота и идеите на хора с потенциала да прокарват пътища в непроходимото и да чертаят хоризонти в небето". Благородна мисия, която се надявам ще окаже ползотворно влияние върху бизнеса у нас. 

Когато и да пуснете някоя политическа дискусия по телевизията, със сигурност ще чуете как някой демагогства как трябвало да се оправи бизнеса у нас, как всички проблеми идвали от там. Това е любима тема на родните анализатори, които обожават да се въртят в порочни кръгове, а за по-порочен кръг от българския бизнес, просто не мога да се сетя. 

Ще ми простите за това дълго въведение, но поради натрупания опит през последните 5 години, съм стигнал да някои изводи. Най-основният от които е: българските работодатели не могат да ръководят. У нас всичко е на робовладелчески принцип. Отиваш на работа точно на време (ако закъснееш-глоба); гледаш шефа в очите и изпълняваш всяка дума; когато предлагаш идеи - защо се бъркаш където не ти е работата; когато си мълчиш - защо не правиш нищо; и т.н. Няма нужда да описвам повече, защото всички знаете за какво говоря. В тази отровна среда, ние сме се примирили, свикнали сме (както по времето на социализма), че друг свят няма, че няма как да бъде по-добре. Е, Рикардо Семлер не би се съгласил с вас. 

Ако не съм бил достатъчно ясен, книгата е писана от Рикардо Семлер - изпълнителен директор и собственик на бразилската компания "Семко", основана в началото на 80-те. Компанията предлага нефтени помпи, миялни машини, охладителни агрегати за хладилници, миксери и цели фабрики за бисквити. Но това не е основното. Стотици мениджъри от цял свят чакат с месеци, за да имат възможността да надникнат в заводите и офисите на "Семко". Какво толкова интересно има там? Радикалната форма на индустриална демокрация, чието описание ще ви накара да напуснете Земята за малко. 

В компанията на Семлер няма правила. Когато влезете в главната сграда, не ви посреща рецепционист, защото няма такъв. Няма секретарки и лични асистенти; няма специални паркоместа за шефовете, нито отделни помещения за хранене; няма дрескод; часовници; никой не ви виси на главата да следи какво правите и може би най-шокиращото за нас българите - заплатата си я определяте вие. Да, правилно чухте, това не е част от някакъв утопичен роман, а съвсем реална бизнес среда, която все още си съществува в Бразилия. Все още си съществува ли? Колко анемично прозвуча. Годишният доход при управлението на Рикардо се е повишил от 4 на 212 милиона.

Книгата проследява пътя на иновативния собственик от самото начало. Ще прочетете какви трудности е трябвало да преодолее младия Рикардо, за да изпълни мечтите си, защото подобни резултати не се постигат току така. Иска се смелост, креативност, пълна отдаденост и сериозни познания в областта, но пък крайният резултат е неземен. Ето какво пише Рикардо за шокиращото разпределение на печалбата:

"Имаме абсолютно доверие на служителите си. Всъщност с тях сме по-скоро партньори. Като изхождаме от разбирането, че капиталистическото общество трябва да е капиталистическо за всички, Семко има план за разпределяне на печалбата. Но с една особеност. Обикновено компаниите спускат на служителите си такива планове, все едно Господ предава десетте си заповеди на Мойсей. Собствениците решават кой, какво и кога получава. В Семко разпределянето на печалбата е демократично. С работниците сме се договорили за базовия процент, подлежащ на разпределяне - както се оказа, около една четвърт от корпоративната ни печалба. Оттам нататък работниците си организират събрания, на които решават на кого - колко. От тях си зависи. Този метод работи толкова добре, че веднъж на такова събрание, докато се договаряха условията за наемане на нов кандидат за работа, един профсъюзен лидер стана и каза, че не бива да се увеличава заплатата, защото ще натовари финансово компанията."

Те такива работи стават по света, а нашите бизнесмени все още живеят в отминали епохи, където деспотизмът е бил начално право на всеки земевладелец. Разбира се ние не трябва да бъдем наивни, и да приемаме думите на Рикардо като послание от някой Месия. Голяма част от добрината по света се върши с користни цели, а в бизнеса почти винаги е така, но какво значение има мотивът в случая. Важното е, че всички са доволни и работата върви. Харесва ми с какви думи Рикардо завършва книгата си:

"Не, Семко не е пример за подражание - програми, които да вземеш и да приложиш точно, рецепти за участие, производителност и печалба. Семко е иновация. Иска ми се нашата история да накара и други компании да преосмислят себе си и хората, на които дават работа. Да забравят за социализъм, капитализъм, доставки от типа Точно навреме, проучвания на работните заплати и всичко останало и да се съсредоточатвърху изграждането на организация, която ще постигне най-трудното от всичко: хората й да идват с желание на работа сутрин."

Не е необходимо да сте бизнесмен, за да оцените тази книга. Препоръчвам. 

 Издателство: Жанет-45

Други рецензии:

Книголандия

Аз чета

Страница на блога във фейсбук: https://www.facebook.com/izumenmartin

Една чудесна презентация на издателя Манол Пейков: http://vimeo.com/28495893