"Изповедите на младия романист" - Умберто Еко

Така и така съм подхванал Еко, това малко книжле от 150 стр. ми се видя като най-логичното продължение. 

Още от самото начало чичо Умберто пояснява, че наистина не е "млад" романист, но пък за сметка на това е автор на едва 5 романа, което го кара да счита себе си за начинаещ романист (това е казано, разбира се, с фалшива скромност и чувство за хумор, чичо Умберто много добре знае, че е титан). Книгата представлява три лекции на тема творческо писане и разбиране на художествен текст, като тези от вас, които са чели нехудожествени текстове на Еко, знаят, че той има навика да се отплесва в хиляди отклонения (което винаги е радост за нас -непросветените). Работата е там, че ще е необходимо да сте чели някои от книгите му, за да сте наясно за какво точно говори. 

В първата част от книгата получаваме вътрешна информация за създаването на романите му. От къде е тръгнал, какво го е вдъхновило, как е построил текстовете си и какви ограничения си е налагал. Няма как да сме сигурни дали Еко наистина е обикалял по острови в южните морета, за да се приготви за "Островът от предишния ден", или дали е скитал нощно време по улиците на Париж, за "Махалото на Фуко", но самият факт, че тежестта на текстовете му ни кара да се двоумим, е напълно достатъчен, за да не ни интересува особено. Отделя се внимание и на "двойното кодиране" - постмодернистична техника, която използва междутекстова ирония и метаповествование. Еко обяснява, че още от самото начало "Името на розата" разкрива на образования читател ироничния характер на фразата: "Естествено, ръкопис". 

В следващата част от книгата се обръща внимание на въпроса, какво всъщност представляват фикционалните персонажи и каква е тяхната връзка с действителния свят. Каква е разликата между Ана Каренина, и да речем... принцеса Даяна. Разбира се, едната е плод на въображението на Лев Толстой, а другата е действителен персонаж, но как точно нашият мозък възприема това. Оказва се, че когато човек започва да чете дадена книга, той сключва един негласен договор с автора, че ще възприема написаната фикция като действителност, за да може да влезе в историята и да й се наслади в пълнота. 

От третата част направо ми се зави глава. Тя е посветена на списъците. Отгърнете на последната страница и вижте само списъка с книги, които са споменати в романа "Името на розата" и разговорът може да приключи.  

Издателство: Сиела

Други рецензии:

Книжка с мишка

Страница на Изумен във фейсбук