Вампири по Мисисипи. Това явно му е било интересно
на автора на „Игра на тронове“ Джордж Р.Р. Мартин през
1984 г., когато пише готическия си роман „Трескав блян“.
Не съм чел нищо извън поредицата за Вестерос, а и
подхождах с известно предубеждение към самостоятелните му книги („Смъртта на
светлината“, „Старият Марс“ и „Пясъчните крале“).
Предубеждение, което не можех да си обясня, освен с елементарния предразсъдък, че
щом не е станал известен с нито една от тях, явно не ги бива чак толкова. Това
е глупаво, разбира се, но в крайна сметка съживяването на интереса ми към
готическата литература, за което вина имат „Дракула“ и „Монахът“ и най-вече преводачът им Слави
Ганев (който работи и по това заглавие), наклониха везните и реших да
се пусна по обвитата в мъгла Мисисипи от средата на 19 век.
Годината е 1857 - четири години преди Гражданската
война в САЩ в южните щати робството все още е законно. Капитан Абнър Марш е
един от най-добрите, що се отнася до навигация по река Мисисипи, но поради
финансови затруднения, е на път да се откаже от занаята си. След като всичките
му кораби са разрушени, на прага му се появява мистериозен инвеститор - Джошуа
Йорк, който поради някаква своя си странност не обича дневната светлина. Марш
не устоява на съблазнителната оферта и двамата поемат на дълъг път. Цената
обаче може да се окаже твърде висока.
![]() |
Диаболичната атмосфера е слузеста като заблатени води.
Ще се постарая да не ви развалям удоволствието с
разкрития за самите вампири, но трябва да знаете, че това е най-сладкото в
книгата. След като успешно ни води за носа в близо 100 стр., наслоявайки
мистерия след мистерия, Мартин разгръща митологията си по особено пищен начин,
създавайки един реален свят, в който древните същества обитават (навързано е
дори с една от историите в „Битие“) и който без особени затруднения може
да бъде част от нашия. След като дочетете романа, не ви препоръчвам да се прибирате
сами нощем.
Благодарение на силната атмосфера и добре оформените
персонажи, „Трескав блян“ има осезаемо чувство за време и
място. Време на робство и сурово правосъдие, на незачитане на другия, на сляпо
налагане на волята на по-силния. Място, напоено с кръв – тази на хилядите
чернокожи, страдащи под бича на белите си господари и предстоящата Гражданска
война, която с един последен замах (уж) ще сложи край на всичко. Мартин ситуира
вампирите си в епоха, в която „рожбите на нощта“ биха се чувствали като в Рая (или
в Ада, което предпочита демоничната им натура).
Не липвсват и литературни препратки. Основно
вдъхновение, разбира се, е Брам Стокър, към чийто шедьовър „Дракула“ има стотици намигвания, както и
към поетите Пърси Биш Шели, Джон Кийтс и Джордж Байрон, чието влияние е
най-осезаемо:
|
![]() |
Идеята за комикс е повече от удачна.
„Трескав блян“ е преди всичко развлекателна
литература. От друга страна това е отличен пример за жанрова литература,
уважителна към миналото, интригуваща и увлекателна, която раздърпва клишетата.
Сетих се за „Петата купа“ на Дан
Симънс, която по страхотен начин разбърка действителност и фикция. Тук трябва
да се търси на други места, да не се отхвърля с лека ръка, нищо, че се продава
като мистерия за вампири.
Едно от качествата на Мартин, познато на феновете на
„Игра на тронове“ е нежеланието му да спазва установените норми. Например
герой, който си мислите, че ще бъде цар, е убит още по средата, а друг, който е
най-отвратителният тип, е способен на геройство. В „Трескав блян“ тези
моменти са по-рядко(може би смелостта му на автор е нарствала с годините), но
въпреки това са достатъчно и създават интересна динамика в сюжета и най-вече
чувство на несигурност, което все пак е едно от големите качества на готиката.
Харесах „Трескав блян“. Забавлявах се с
героите, научих нещо за корабите по Мисисипи и вампирския роман в частност
(книгата е силно повлияна от „Интервю с вампир“, чието действие също се
развива в Ню Орлиънс) и най-вече за пореден път се убедих, че при умелото
навързване на сюжет, не бива да има място за мързеливи решения. Атмосфера,
герои, съспенс и незабравими кървави сцени, от които ще настръхнат косъмчетата
по врата ви. В „Трескав блян“ има от всичко.
|
![]() |
Ако харесвате "Интервю с вампир", непременно хвърлете едно око на "Трескав блян".„Месеци наред Абнър Марш бе измъчван от кошмари за кораб, плаващ надолу по течението. Изцяло черен, със загасени светлини, с огромни, черни, брезентови платнища, покриващи основната палуба, през които не прозираше дори рубиненото сияние на пещите. Кораб, обвит в мрак като самата смърт, черен като грях, сянка, блуждаеща на лунна светлина сред мъглите, почти невидима, тиха и бърза. В съня параходът се движеше безшумно, а по палубите му се носеха бледи силуети, разхождаха се из салона, а в каютите пътниците трепереха от страх. Една нощ вратите се отвориха и всички започнаха да пищят. Един-два пъти Марш също се събуди с викове. Но дори и през деня не можеше да забрави кораба, кораба, за който бе бленувал, обвит в сенки и писъци, бълващ дим, черен като очите на Жулио, и пара, алена като кръв.“
Издателство: Сиела
|