Изумен

В случай че бихте могли да полетите, ще видите през прозореца на една редакция на вестник, на последния етаж, високо над шума на колите, рошавата глава на момче, което гледа облаците и се почесва с молив зад ушите. Момчето има да напише текст за състоянието на нещата, възложен му от ръководителя на стажантската програма, но момчето е някъде другаде. Оставя молива на масата, опъва се и се прозява. Топъл пролетен следобед в София, която днес му мирише като нормален европейски град – спокойно място, където хората се ръкуват и носят широкополи сламени шапки. Никога не е ходил в Европа, безинтересно му е, всичко там навън му е безинтересно. Достатъчно е да гледа това хубаво синьо небе и да си мисли как в училище е чел „Ние, врабчетата“ и как пак така се е разтварял в простора. Но трябва да пише, наложително е да предаде текста си до час, иначе може да изгуби стажантската програма, а после какво – да ходи пак да прави мебели ли? Момчето взима молива отново и облизва устни. Трябва да напише