неделя, 12 август 2018 г.

„Яж мазнини и отслабвай” – Марк Хайман


Тук няма да ви казвам как трябва да се храните. Опазил Господ още един блогър без медицинска диплома да се прави на експерт в област, която все повече изглежда като Бермудския триъгълник - колкото повече време отделяте да се потопите в нея, толкова повече това, което си мислите, че знаете, изчезва. За разнообразие ще ви препоръчам книга, която подкрепя тезата, в която се убедих от личен опит и която вярвам, че ще бъде от полза на преобладаващата част от населението. А посланието е: Яжте повече мазнини!

Знам, че звучи объркващо и донякъде безумно някой да ви препоръчва да търсите храни с колкото се може повече наситени мазнини, при положение, че почти всички производители се опитват да ви примамят с надписи, които рекламират продукти с намалено съдържание на мазнини, но в книгата си „Яж мазнини и отслабвай” (изд. „Кръгозор”) Марк Хайман описва на дълго и на широко (може би прекалено на моменти) науката зад това как тялото ви обработва мазнини и въглехидрати и причините, поради които е препоръчително да намалите приема на въглехидрати и да спрете да се плашите от холестерол а и мазнините в храните, защото, както се оказва, те не ви правят дебели!

Добавям лекция на Хайман, за да добиете представа за човека зад книгата и основните тези, изложени в нея. Ще има доста видеа в рецензията, за съжаление без български превод, така че се надявам тези от вас, които се интересуват повече от темата, да не бъдат възпрепятствани, тъй като съдържанието наистина си заслужава. 


Както виждате, положението е доста сериозни, що се отнася до нещата, с които се храним. Знам, че това е доста очевидно и вече досадно, тъй като отвсякъде ни заливат с псевдонаучни статии, залагащи на шокиращо заглавие. Истината обаче е доста простичка. Вместо да се водите по съветите на индустрията, пробвайте, поне за един месец, да приемате по-малко въглехидрати - хляб, спагети, ориз, картофи, захарни изделия и всякакви преработени храни. Опитайте да ги заместите със зеленчуциавокадо!, качествено месо от тревопасни животни, рибаяйца, ядки (бадемикашуорехи) и някои плодове (с тях също трябва да се внимава, но малините и къпините са доста сигурен вариант).

Сигурен съм, че за много от вас това не са новини, но тъй като допреди два-три месеца за мен не бяха известни детайлите около нисковъглехидратната диета, тази статия е за всички, които се хранят безразборно и след това се чувстват като пребити, страдат от подуване на стомаха, киселини, главоболие, тревожно разстройство, прескачане на сърцето, болки в мускулите, слаба памет и какви ли не други неврологични и физиологични проблеми, които в повечето случаи докторите не могат да установят. 

Това, което мога да кажа от личен опит, без да изпадам в изповеди е, че имах доста от гореизброените проблеми и никое изследване не можеше да открие нещо нередно в тялото ми. След като пробвах да се храня по посочения по-горе начин, всичко се подобри на 100%. И с това не искам да хиперболизирам, но буквално всеки един от досадните ефекти на лошата храна постепенно се изчисти. Събуждам се лесно сутрин, съзнанието ми е ясно, нямам нужда от сън следобед и успявам да свърша много повече през деня.

За първи път научих за ползите от високия прием на месо от Джордан Питърсън и подкаста на Джо Рогън, които описваха с изумителни детайли ползите от този начин на хранене. Особено впечатляваща е историята на дъщерята на Питърсън, която е страдала от артрит и тежка депресия и която успява за няколко месеца с елиминационна диета да обърне ефекта на автоимунното си заболяване и да подобри състоянието си до невероятни резултати. В момента двамата с баща й се хранят почти изцяло с месо.


След като усетих от личен опит ползите от диетата (която дори вече не наричам диета, защото е начин на хранене, който със сигурност искам да поддържам до края на живота си), реших да се поровя за книга на българския пазар, която аргументирано и в подробности да обяснява науката зад вредите от въглехидратите и ползите от мазнините. Най-обстойна и разбираема (в по-голямата си част) ми се стори „Яж мазнини и отслабвай” на споменатия вече Марк Хайман. Не смятам да ви досаждам повече с моите скромни наблюдения, затова предпочитам да ви насоча към правилните хора, които, вярвам, ще подобрят живота ви. 

Въпреки твърде рекламното си заглавие, книгата всъщност е изградена от солидна доза наука. Някои страници със сигурност са почти нечетими от хора, които нямат познания в биологията, но има достатъчно протички обяснения и съвети, за да не се изгубите напълно. Първата част е посветена на дългия път, който ни отвежда до сегашното положение, в което мазнините са демонизирани, а повечето лекари са убедени, че са причинител на сърдечносъдови заболявания. Понякога обаче, както човешката история свидетелства, общоприетото мнение се оказва неподплатена хипотеза, която благодарение на няколко обстоятелства е станала догма. 

„В проучване на списание "Circulation" става ясно, че не мазнините (както ни бе казано), а захарите и рафинираните въглехидрати причиняват затлъстяване и сърдечносъдови заболявания. Въглехидратите предизвикват метаболитно превключване - консумацията им предизвиква появата на висок пик в секрецията на хормона инсулин, като в резултат се натрупват мазнини (особено от опасните коремни тлъстини). Захарта и останалите въглехидрати, а не мазнините, както ще видите по-нататък, са и основна причина за повишаване на холестерола в кръвта. Захарта и рафинираните въглехидрати са виновниците за диабет тип 2, много видове рак и дори деменция.”

Благодарение на един доста фрапантен пример Хаймън внася яснота относо изследванията върху храните и илюстрира колко трудно се постига промяна, щом дадена хипотеза се е наложила като истинна:

„Лекарите дълго вярвали, че язвата на стомаха се причинява от стрес и не отдавали значение на бактериите, въпреки че системно откривали бактерии при пациенти със стомашна язва. Теорията на доктор Бари Маршал, гастроентеролог от Австралия, била отхвърляна в продължение на повече от десетилетие дори след като доказал, че може да излекува язва на стомаха с помощта на антибиотици, които убиват бактерия, наречен H.pylori (хеликобактер пилори). Теорията му била приета едва след като изпил стъкленица с бактерии, които причинили язва на стомаха, и се излекувал с антибиотично лечение. За своето откритие доктор Маршал получи Нобелова награда.” 



И разбира се стигаме до добре познатата царевица, която трови американците от десетилетия:

„През втората половина на 70-те години на XX век Big Food, съвместно с Big Ag (подобни на Каргил и Монсанто) и подпомогната от нови земеделски субсидии за солидно увеличаване на производството на царевица и соя, "изля" високофруктозен царевичен сироп и хидрогенерирани мазнини в 600 000 индустриални преработени храни, 80% от които - с добавена захар. Тези храни с високо съдържание на захар и с висок гликемичен индекс са силно пристрастяващи и предизвикват пик в отделянето на инсулина, което от своя страна води  до складиране на мазнини, чувство на глад, забавен метаболизъм и формиране на такъв холестеролов профил, който в най-голяма степен се свързва със сърдечносъдовите заболявания. Инсулинът също така е главната причина за възпалението, за което днес знаем, че е истинският "провокатор" на болестите на сърдечносъдовата система.”

Втората част от книгата се занимава със същността на мазнините - как функционират те, след като веднъж са попаднали в тялото ни и до какви болести в крайна сметка (не) водят. тази част започва с прозорлив цитат от Николо Макиавели:

„Искам да се запомни, че няма нищо по-трудно за планиране, по-съмнително за успех и по-опасно за управляване от нова система. Защото инициаторът е обект на враждебност от страна на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции; и обект на безразличие от страна на онези, които биха спечелили от новите.” 

Оказва се, че може би най-големият мит всъщност е, че научната общност дълго е считала, че калориите ви правят дебели - колкото повече приемате, толкова повече ще затлъстявате. Виждате ли, поставя се един знак на равенство между всички видове калории и по този подмолен начин мазнините са обречени, тъй като съдържат два пъти повече калории от въглехидратите. Само че резултатите са далеч от очакванията. Както може би предполагате, организмът разгражда по различен начин молекулите на въглехидратите и мазнините, което влияе на метаболизма, мозъка ви и на цялото тяло изобщо. Проблемът не е в калориите, а в чувството за глад. Ето едно чудесно видео, което илюстрира връзката между въглехидратите и покачването на кръвната захар, както и всички сърдечносъдови заболявания, които следват.


Повечето нови проучвания по темата сочат, че хората, които се хранят предимно на въглехидратна диета, имат складирани големи количества мазнини в областта на корема. Те нямат достъп до тях, поради начина, по който тялото им е привикнало да се храни, така че отслабването се превръща в невъзможна мисия. За мен отслабването не беше приоритет в нито един момент от изминалите три месеца, дори не съм сигурен колко килограма съм свалил, просто кимвам с благодарност на всички, които са достатъчно добри да го отбележат.

Основната ми цел беше да се чувствам добре, което се и случи. Оттам нататък добрият външен вид става нещо като бонус ефект. Пък и честно казано, така ми се струва, че трябва да бъде. Ако фикс-идеята ви е да свалите килограми, това няма със сигурност да означава, че сте в добро здраве. Мой приятел задълба наскоро в АКР (алкално-киселинното равновесие) и също получи страхотни резултати. Диетите ни всъщност доста се доближават, макар че стигаме до избора на храни по различен начин.


Като добавка можете да пробвате да се храните във времева рамка от 6 или 8 часа през деня, за да получите максимални резултати с тялото си. Най-хубавото е, че с нисковъглехидратна диета няма да огладнявате и ще постигнете чудесни резултати без почти никакви усилия. Трудността е през първите няколко дни, но не мога да опиша колко благотворни ще бъдат последствията за тялото и съзнанието ви. Но в крайна сметка не слушайте мен, прочетете книгата на Марк Хайман. В нея ще откриете списък с храните, които трябва да търсите, както и богато количество рецепти.

Бил съм веган, вегетарианец и всеяден. Никога не съм се чувствал толкова добре, колкото след увеличаването на приема на мазнини. В тази статия съм цитирал само хора, на които имам доверие и които са ме отвели на далеч по-добро място в личното ми развитие. Можете, разбира се, да си помислите, че съм заблуден, че нещо ви будалкам или че това работи само за мен, но призивът ми е, ако не се чувствате добре, пробвайте да приложите за един месец съветите, поместени в тази книга. Бас държа, че ще сте ми благодарни!

петък, 3 август 2018 г.

„Пророчески портрети” – Натаниъл Хоторн

Така и не прочетох „Алената буква”, когато му беше времето. Може би е виновен един филм, чието заглавие на си спомням, някаква глупава комедия, в която ученичката пуфтеше с досада върху томчето на Хоторн, а майка й с пренебрежение и учудване я запита как може все още да изучават толкова скучна книга. Тогава си помислих, че очевидно става въпрос за нещо като „Под игото” у нас и прецених да пропусна скандалната история от Салем. Да си говорим после как киното и телевизията не влияели негативно на четенето (тук се майтапя). 

Може би все още не е късно да подхвана Буквата”, не знам, но докато преглеждах списъка на Харолд Блум с препоръчителни книги, които всеки цивилизован човек уж е добре да прочете, ми направи впечатление заглавието „Tales and Sketches“ на Хоторн, което след кратка справка се оказа, че вече е достъпно на български като „Пророчески портрети, част от поредицата „Върхове“ на издателство „Изток-Запад“. Колкото и да не ми допада оформлението на колекцията, сред тях има истински съкровища, някои от които няма къде другаде да бъдат открити.

Пророчески портрети” е сборник с кратка проза на Хоторн, писана в периода (1837-1876 г.), събрана по-късно в един том през 1982 г. от Library of America в издание от 1600 стр. Трудно ми е да открия кое е отпаднало и кое все пак е било запазено в настоящето българско издание, тъй като липсва предговор и каквито и да са уточнения. Въпреки че не може да се проследи процесът на подборка, това със сигурност са разкази, които не са били публикувани до сега у нас, така че вместо да недоволствам, ще се опитам да ви запозная със съдържанието на книгата.

Първият разказ носи същото име като това на самото издание. „Пророчески портрети” разказва историята на художник, който  успява да пресъздаде до съвършенство чертите на своите клиенти, до такава степен всъщност, че според слуховете в картините могат да се уловят проблясъци от бъдещето – нюанси на емоцията и състоянието на душата, които са все още в своя зародиш, но предстоят да бъдат разкрити. Именно една млада двойка годеници ще научат горчивия урок в тази трагична готическа история, посветена на тегобата на твореца, търсещ винаги истината.


Мотивът за създателя се прокрадва често и в другите разкази на Хоторн. Открива се във втория разказ „Творецът на прекрасното”, както и в третия „Дъщерята на Рапачини” – истории за неустоимото привличане, което създаването на нещо красиво влияе на този, който се опитва да упражнява занаята на  боговете и погубващата сила на обсебването от самото създаване.  Повечето разкази могат да се отнесат до работата на писателя, което без съмнение може да се каже за почти всяко произведение, но тук Хоторн не се стреми да замаскира посланията си, много от които в „Пророчески портрети” са си чиста проба нравоучителни. 

Поради естествения, почти приятелски тон в повечето от тях, както и благодарение на писателското умение на автора, поуката в края на всеки един не дразни толкова, колкото би могла да бие на око. Може би и очарованието на самата епоха оказва влияние. Американският романтизъм през XIX век, чийто връх националната им литература достига с „Моби Дик” на Херман Мелвил и готическите истории на Едгат Алън По, е в разцвета си именно поради романите и кратката проза, публикувани от Хоторн. 

В тях често се осъжда пуританското, лицемерието, сляпото следване на догми от общество, което не успява да различи нравствената чистота на героите, които Хоторн рисува. В разказите му често се появява нещо мистично или фантастично, което лесно може да ги причисли към традицията на хоръра и автори като Дънсейни, Лъвкрафт и Уилям Хоуп Ходжсън, които също получиха своето признание в томчето „Бащите на ужаса” от същата поредица на издателството.

В заключение „Пророчески портрети” е сборник, в който се преплитат романтична фантастика, измислица, действителност и фолклорни мотиви. Разказите в него са емблематични за периода и са оказали силно влияние върху последвалата американска литература.  Преводът на проф. дфн Весела Кацарова е безупречен и по никакъв начин не спъва леките стъпки на прозата, които Хоторн предлага като меланхолична разходка в гората.