„Пророчески портрети” – Натаниъл Хоторн

Така и не прочетох „Алената буква”, когато му беше времето. Може би е виновен един филм, чието заглавие на си спомням, някаква глупава комедия, в която ученичката пуфтеше с досада върху томчето на Хоторн, а майка й с пренебрежение и учудване я запита как може все още да изучават толкова скучна книга. Тогава си помислих, че очевидно става въпрос за нещо като „Под игото” у нас и прецених да пропусна скандалната история от Салем. Да си говорим после как киното и телевизията не влияели негативно на четенето (тук се майтапя). 

Може би все още не е късно да подхвана „Буквата”, не знам, но докато преглеждах списъка на Харолд Блум с препоръчителни книги, които всеки цивилизован човек уж е добре да прочете, ми направи впечатление заглавието „Tales and Sketches“ на Хоторн, което след кратка справка се оказа, че вече е достъпно на български като „Пророчески портрети”, част от поредицата „Върхове“ на издателство „Изток-Запад“. Колкото и да не ми допада оформлението на колекцията, сред тях има истински съкровища, някои от които няма къде другаде да бъдат открити.

Пророчески портрети” е сборник с кратка проза на Хоторн, писана в периода (1837-1876 г.), събрана по-късно в един том през 1982 г. от Library of America в издание от 1600 стр. Трудно ми е да открия кое е отпаднало и кое все пак е било запазено в настоящето българско издание, тъй като липсва предговор и каквито и да са уточнения. Въпреки че не може да се проследи процесът на подборка, това със сигурност са разкази, които не са били публикувани до сега у нас, така че вместо да недоволствам, ще се опитам да ви запозная със съдържанието на книгата.

Първият разказ носи същото име като това на самото издание. „Пророчески портрети” разказва историята на художник, който  успява да пресъздаде до съвършенство чертите на своите клиенти, до такава степен всъщност, че според слуховете в картините могат да се уловят проблясъци от бъдещето – нюанси на емоцията и състоянието на душата, които са все още в своя зародиш, но предстоят да бъдат разкрити. Именно една млада двойка годеници ще научат горчивия урок в тази трагична готическа история, посветена на тегобата на твореца, търсещ винаги истината.

Мотивът за създателя се прокрадва често и в другите разкази на Хоторн. Открива се във втория разказ „Творецът на прекрасното”, както и в третия „Дъщерята на Рапачини” – истории за неустоимото привличане, което създаването на нещо красиво влияе на този, който се опитва да упражнява занаята на  боговете и погубващата сила на обсебването от самото създаване.  Повечето разкази могат да се отнесат до работата на писателя, което без съмнение може да се каже за почти всяко произведение, но тук Хоторн не се стреми да замаскира посланията си, много от които в „Пророчески портрети” са си чиста проба нравоучителни. 

Поради естествения, почти приятелски тон в повечето от тях, както и благодарение на писателското умение на автора, поуката в края на всеки един не дразни толкова, колкото би могла да бие на око. Може би и очарованието на самата епоха оказва влияние. Американският романтизъм през XIX век, чийто връх националната им литература достига с „Моби Дик” на Херман Мелвил и готическите истории на Едгат Алън По, е в разцвета си именно поради романите и кратката проза, публикувани от Хоторн. 

В тях често се осъжда пуританското, лицемерието, сляпото следване на догми от общество, което не успява да различи нравствената чистота на героите, които Хоторн рисува. В разказите му често се появява нещо мистично или фантастично, което лесно може да ги причисли към традицията на хоръра и автори като Дънсейни, Лъвкрафт и Уилям Хоуп Ходжсън, които също получиха своето признание в томчето „Бащите на ужаса” от същата поредица на издателството.

В заключение „Пророчески портрети” е сборник, в който се преплитат романтична фантастика, измислица, действителност и фолклорни мотиви. Разказите в него са емблематични за периода и са оказали силно влияние върху последвалата американска литература.  Преводът на проф. дфн Весела Кацарова е безупречен и по никакъв начин не спъва леките стъпки на прозата, които Хоторн предлага като меланхолична разходка в гората.

Ако ви харесва това, което четете тук, можете да поръчате сборника ми с разкази „Когато великани ходеха по земята“ от сайта на „Жанет-45“. Това ще ме направи богат и щастлив, каквито са всички български писатели. 

Коментари

Популярни публикации