вторник, 28 януари 2014 г.

"Закуска в "Тифани"- Труман Капоти


Веднага си признавам - не бях гледал филма, нито бях чел нещо от Капоти. Как си избрах точно тази книга? Не питайте! Като всички други предполагам - спонтанна реакция. Има такива случай, когато името на автора или произведението, комбинирано с някакви други впечатления създават едно подсъзнателно влечение в мен да си купя някоя книга. Е, доста често се разочаровам, след което има един период на обещания, че повече "няма така да правя", че ще проучвам произведенията преди да "скачам с двата крака", но... какво да се прави -човешката природа е неконтролируемо нещо. Отдъхнете си с мен, случаят не е такъв и простете ми ако звуча леко престорено, но просто Холи Голайтли не може да ми излезе от главата...

Разказът се води в първо лице, от самия автор, който описва впечатленията си от Ню Йорк, след като е пристигнал от някакво забито малко градче. Той се нанася в една "голяма сграда от червен пясъчник", сещате се - типичното нюйоркско жилище, което е едновременно пренаселено и самотно, в което хората си крещят през балконите, но и изпадат във вечерни мечтания на задължителните пожарникарски стълби. Та, негова съседка се оказва Холидей Голайтли (от "стъпваща леко), която всъщност е централния персонаж, който нашият разказвач ще обича и презира, а вие можете само да надникнете в техния малък свят, ако Холи ви позволи, разбира се...

Какво да ви кажа... абсолютно съвършен роман. Нямам предвид, че е кой знае колко всеобхватен и универсален, но за своя малък свят, за своите ясно очертани теми - той е без съмнение съвършен, лишен от всичко ненужно. Ако негов автор беше някой съвременен паун, със сигурност ни чакаха 500 стр. обяснения и странични герои, които в крайна сметка ще се окажат само пълнеж или литературно упражнение, но Капоти е безкомпромисен. Само сто страници, но без нито една излишна дума. Описанията са премерени и се отнасят строго за целите на повествованието. Обичам да чета такива книги!

Няма какво толкова да ви разказвам за самия сюжет, защото той е съвсем вял и служи по-скоро като фон, на който героите да бъдат изобразени по-ясно. Капоти разкрива Холи пласт след пласт, през очите на нейния съсед, който точно в този момент е в онова доста асоциално положение - все още непубликуван писател (с други думи - разхвърлян апартамент, безхаберие, депресии и други подобни благинки). Холи е дива и необуздана, постоянно сменяща настроенията си, хиперактивна, непредвидима и... обича да ходи в "Тифани" (прощавайте, но в тази рецензия няма да си говорим за бижута, потърсете другаде!). Интересен факт е, поне до колкото разбрах, че магазинът придобива известност след излизането на филма. 

Чудех се дали да го споменавам, но просто не мога да се сдържа. Може някой литературен критик да ме разпъне на кръст, но за мен беше неизбежно да открия огромни прилики между Гетсби и Холи. И двамата произлизат от бедни, провинциални семейства; и двамата са обсебени от себе си; лишени от вътрешен мир, постоянно търсят онази заветна частичка, която ще ги направи цели; и двамата са без приятели (има само един, който ги обожава и разказва за тях); принадлежат на своя изискан и богат стил; абе, и двамата... са прекрасни! Холи е сложен персонаж, в един момент я разбирате, симпатична ви е, дори любима, а в следващата сцена ви идва да й биете един шут в задника, за дето се държи... еди как си. Е, това е доброто писане, дами и господа.

Гледах и филма покрай книгата, но определено не бях впечатлен. Хепбърн е прекрасна, разбира се! Няма какво да коментирам, но що се отнася до промените направени в сюжета... не, благодаря! Предпочитам си тази версия.  

Препоръчвам я на всички! В крайна сметка, какво губите? Колко време ще ви отнеме да прочетете сто страници? Час, два, три? Колкото един филм, а това преживяване ще бъде много по-въздействащо и запомнящо се. Марш към книжарниците!

Издателство: "Колибри"

Страница във фейсбук: https://www.facebook.com/izumenmartin

Няма коментари:

Публикуване на коментар