сряда, 5 февруари 2014 г.

"За мишките и хората" - Джон Стайнбек



Ха! Познайте какво? Предишният роман, който прочетох и за който ви разказах - "Знахар" на Мостович е публикуван същата година като този на Стайнбек. Обичам такива съвпадения, защото ми дават възможност да надникна в начина на мислене на различни хора от един и същи исторически период. Макар да е трудно да се сравнят, двете книги без съмнение си приличат в начина на писане и в болката, предизвикана от несправедливия свят. Имайте предвид, че говорим за годините преди да избухне Втората световна война...

Романът на Стайнбек разказва за двама приятели - Джордж Милтън и Лени Смол, които пътуват от ферма на ферма в търсене на работа. Лени е едър, тромав и умствено изостанал мъж, надарен с нечовешка сила, който следва Джордж навсякъде и се старае да изпълнява всяка негова поръка. Двамата мечтаят за собствена ферма, където ще могат най-накрая да си починат от своеволията на съдбата. Въпреки бащинската закрила на Джордж, Лени постоянно си навлича неприятности, а огромната му сила неизбежно го превръща в опасна машина за околните.

Още си спомням, когато преди повече от десет години с баща ми гледахме екранизацията на Гари Синийз, с участието на Джон Малкович в ролята на Лени. Това си беше наистина въздействащ филм, който предизвика все още неразвития ми ум да се блъска, в търсене на решения на сложните въпроси, които неизбежно се появяваха. Тук хората страдат, но не заради своите грехове, а поради прекомерна любов. Стайнбек описва един суров свят, в който добрите хора вече нямат място - те трябва да се застрелят, за да не се мъчат, както гласи една известна поговорка. Всичко слабо, детско, наивно и невинно трябва да се изчисти, остават само пригодените да оцеляват. Историята е трогателна, а Стайнбек търпеливо изгражда въздействащия финал, който повечето хора са запомнили. Животните са често сравнявани с хората. Кучета, зайци и мишки намират изражение в човешки образи на някои места и служат като символи на други, но общо взето, всичко е достатъчно просто и разбираемо - като самата история. Точно там се корени и силата на романа.

Земята, която е централна тема за почти всички романи на Стайнбек отново присъства, този път обаче, тя е илюзия, мираж:

" - Не сте с всичкия си - присмя се Крукс. - Колко съм ги виждал аз такива - скитат по пътищата и по фермите с вързопи на гръб и все имотец им в главата. Един ли е, двама ли са... Дойдат, поработят, па си идат; и все петимни за парче земя. Всеки за туй си мисли. Ама ни един не си е купил. То е като рая. Аз доста книжки съм попрочел, та знам: парчето земя е като рая - не можеш стигна до него. Но от главите им не излиза. Все за това си говорят. Фантасмагории!"

Впечатляващо е как могат да се вкарат толкова много теми в едни нищо и никакви си 100 стр. Имаме тежката съдба на фермерите от началото на века, които са чести герои в романите на Стайнбек (както и долината Салинас), имаме робство, самота, несправедливост, работна етика, приятелство, невинност и нейната загуба, мечти и тяхното разбиване в грубата реалност. Всичко това е написано с типичното за Стайнбек примирено и приятелско отношение. Тонът винаги е като на един тъжен, добър човек, който ви разказва за живота. Много харесвам подобно непретенциозно писане и дори на места да изглежда повърхностно и не кой знае какво, съм убеден, че след години ще се връщам към тези истории. 

Издателство: Колибри

А това е страницата на блога във фейсбук, където ще се радвам да споделяме мнения за книгите, които четем: https://www.facebook.com/izumenmartin


Няма коментари:

Публикуване на коментар