сряда, 7 май 2014 г.

"Упадък и падение" - Ивлин Уо


Докато се ровех из разни книжни списъци, с уж задължителни книги за четене (изобщо не ги уважавам, но често ги преглеждам), попаднах на един прелюбопитен такъв от журналиста Кристофър Хитченс. Тъй като Хитченс е един от идеалите ми за автор на публицистични текстове и книжни рецензии, реших да си допълня библиотеката с няколко негови препоръки. Взех си "Законът на Устър" от П.Г. Удхаус, "Упадък и падение" от Ивлин Уо, и "Мидълмарч" от Джордж Елиът (колко странно, че всичко е издадено от "Колибри"). Ще прощавате, че ви копирам анотацията, не е защото ме мързи (разбира се, че е заради това), просто това издателство винаги си ги пише чудесно (шегувах се, разбира се, че е заради това). Ето я и нея:

След скандална пиянска вечер Пол Нитопенс е принуден да напусне Оксфорд и да си търси късмета по белия свят. Съдбата го отвежда в елитно частно мъжко училище, тъй като за голямо негово учудване той се оказва с нужната квалификация за преподавател, после в аристократично провинциално имение, където тъне в разкош, а по някое време попада дори в каторга. По пътя си среща всякакви странни и невъзможни личности – пъстра палитра от мошеници, глупаци, неудачници и загубеняци. Фарсът се разгръща неудържимо и никой не е в безопасност, най-малко самият Пол. Черният хумор на тази история за английското общество през двайсетте години на миналия век е също толкова свеж и забавен днес, както и в деня, когато книгата е била написана.

Името на книгата идва от "Залез и упадък на Римската империя" на Едуард Гибън и  "Залезът на Запада" (според която се твърди, че западната култура е преминала в неизбежен творчески упадък) на Освалд Шпенглер, които Уо е четял по това време. В романа на Уо се открива враждебна сатира към културната и морална обърканост от периода. Книгата е изключителен успех, и понеже е дебютен роман, веднага поставя името на Ивлин Уо на масата с големите играчи. Преводът и оформлението на българското издание са чудесни, но имам една  сериозна забележка, касаеща неправилната употреба на цитат от Оруел на задната корица, който гласи:

"Уо е толкова добър, колкото изобщо може да бъде един писател, без да бъде непоследователен".

Оригиналният цитат обаче е:

"Waugh is about as good a novelist as one can be (i.e. as novelists go today) while holding untenable opinions."

Това което се опитва да каже Оруел, е че Ивлин Уо е възможно най-добрият писател, който човек може да бъде, когато поддържа противоречащи си мнения. Това не е хвалба, и не е за задна корица на книга. Работата е там, че Уо е бил доста вярващ, като дори понякога е изразявал открито антисемитизма си, а в романите му "Елена" и "Завръщане в Брайдсхед" присъства наивната вяра в чудеса. Всичко това е напълно несъвместимо с модерните разбирания, които е поддържал, взимайки участие в новите движения на мисълта от това време.



Действието в книгата се развива в замъка Ланаба, който е измислено име, но Уо е преподавал в подобно училище, така че може да имаме предвид, че в някои свои аспекти книгата е автобиографична. От самото начало ни прави впечатление, че имената на героите са комични: Тангенс, Косинус, Смрад, Глъчисмут... Те са част от големия фарс, който тепърва ще се разрази.
Цялата организация в училището е под всяка критика, което най-явно личи на спортните състезания, които директорът решава да постави. Едно дете е простреляно в крака, но това не е никакъв проблем. На никой не му прави особено впечатление. Ето какъв е тонът на книгата - абсурдизъм и сатира на пълни обороти.

Интересни са и скандалните твърдения, разпределени на различни герои. Ако четете внимателно може да откриете расизъм, подигравка с жителите на Уелс, хомосексуализъм и проституция. Оруел пише, че в тази епоха вече нищо не е скандално, скандално би било да вярваш в Бог. Има един персонаж Филбрик, който вечно се преструва за нещо повече от това което е. Той е абсолютният представител на средната класа, която не спира да лъже, само и само да мислят за нея като висша. Секс и брак в книгата няма. Смрад е ужасен от идеята, че ще прекара остатъка от живота си с една жена и побягва, даже симулира самоубийство. Оп, издадох! Нитопенс е скучен герой, който е по-скоро нещо като аватар, чрез който читателят има досег с колоритните второстепенни персонажи. 

През целия роман има едно усещане за лежерност и спокойствие. Затворниците не работят, учителите се назначават без да са компетентни. Липсва истерията, толкова характерна за периода между двете войни, чието поколение не е ясно дали живее след Първата световна, или преди Втората световна. Гетсби е публикуван в Америка едва 3 години по-рано. 
Като критика към романа - изящен, но на места твърде английски, вниманието на масовия читател ще бъде трудно за фокусиране, поради липсата на централен персонаж с който да се самоопредели (нека това не се приема като критика към самия писател и неговия подход). 

Поздравления на "Колибри" за чудесната поредица "Модерна класика". 

Издателство: "Колибри"

Други рецензии:
Книголандия

Харесайте ме във фейсбук



2 коментара:

  1. Браво,хубаво момче и ти благодаря,че показваш още книги,които да обичам!Оф,да не ставам лирична,ама си направо глътка оптимизъм на фона на всичко тук!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А, много благодаря! Ще продължавам, щом има кой да чете. :)

      Изтриване